Отиде си още една легенда от инвестиционната вселена. На 28 ноември сутринта, в болница в Калифорния, на 99-годишна възраст и малко повече от месец преди на 1 януари да навърши 100 години, е починал Чарлз Мънгър. Той помогна на Уорън Бъфет да трансформира “Бъркшър Хатауей” от колабирал производител на текстил в многомилиардна империя и в продължение на почти 60 години беше “второто Аз” и верен приятел на легендарния инвеститор. “Бъркшър Хатауей” нямаше да достигне сегашния си ранг без вдъхновението, мъдростта и участието на Чарли”, посочва в официално изявление Бъфет.
Адвокат по образование, Мънгър е помогнал на седем години по-младия Бъфет да изработи философия за дългосрочно инвестиране в компании. Под тяхното ръководство средната годишна печалба на “Бъркшър” в периода 1965-2021 г. е 20.1% от 1965-а до 2021-а – почти двойно по-висока от резултата на широкия щатски борсов индекс S&P 500. Десетилетията на акумулирана възвръщаемост превърна дуета в милиардери и в народни герои за обожаващите ги инвеститори.
Мънгър беше заместник председател на борда на “Бъркшър” и един от най-големите акционери. Личното му състояние бе оценено на 2.5 млрд. щ. долара в началото на 2023 година. На годишните акционерни събрания на компанията в Омаха, щата Небраска, където са родени и израснали и двамата с Бъфет, Мънгър винаги е бил прямият човек, роптаещ против корпоративните излишъци. Бъфет нееднократно е заявявал, че е “страхотно да има партньор, който ще каже: не разсъждаваш правилно”. А Мънгър, от своя страна, посочва, че Бъфет е спечелил от “говорещата обвивка, която знае нещичко”.
Чарлз Томас Мънгър е роден на 1 януари 1924 г. като първото от трите деца на Алфред Мънгър и Флоранс Ръсел. Баща му е син на федерален съдия, който се е дипломирал със специалност право в Харвард преди да се върне в Омаха.
Първите контакти на Мънгър със семейство Бъфет са по време на работата му в съботните дни в “Бъфет и синове” – магазин за хранителни стоки в Омаха, ръководен от дядото на Уорън – Ърнест Бъфет. Двамата бъдещи партньори обаче се срещат години по-късно.
Мънгър е приет в Университета на Мичиган когато е на 17 години и планира да учи математика, която му се оттадава без да се труди усърдно. През 1942-а, когато е второкурсник, е призован във военновъздушния корпус (сегашните Air Force) и е изпратен в Калифорнийския технологичен институт да учи метеорология преди да бъде разпределен в градчето Ноум в Аляска. Там през 1945-а се жени за първата си съпруга Нанси Хъгинс.
След като е освободен от армията, Мънгър кандидатства в катедрата по право в Харвард през 1946-а и е приет благодарение на намесата на семеен приятел и бивш декан. Дипломира се с отличие през 1948-а и е един от 12-е от общо 335 възпитаници с magna cum laude, след което със съпругата си и сина им Теди отиват в Калифорния, където Мънър постъпва в правна кантора в Лос Анджелис. Там на двойката се раждат две дъщери, а през 1953-а те се развеждат. През 1955-а първородният син на Мънгър умира от левкимия, а година по-късно той се жени повторно за Нанси Бари Бортуик – майка на две деца, като впоследствие на новото семейство се раждат още четири деца.
Неудовлетворен от заплащането и от перспективата за кариерно израстване, Мънгър започва да работи по съставянето на проекти и по сделки с недвижими имоти. През 1962-а основава нова правна кантора “Мънгър, Толс енд Хилс”, а през 1962-а започва инвестиционното партньорство “Уийлър, Мънгър енд ко.”, оформено по подобие на онези, които Бъфет създава с първите си инвеститори в Омаха.
През 1959-а Мънгър е представен на Бъфет по време на посещение в родния му дом в Омаха. Впоследствие двамата разговарят по телефона почти всеки ден и инвестират в едни и същи компании и ценни книжа.
Вложенията им в “Бъркшър Хатауей” започват през 1962-а когато фирмата произвежда подплата за мъжки комстюми в текстилни фабрики в Масачузетс, а през 1965-а Бъфет купува контролния дял. Въпреки че фабриките затварят, “Бъркшър” успява да се задържи на повърхността като корпоративно дружество на растящия конгломерат от фирми на Бъфет.
Най-важното им общо откритие е компанията “Блу чип стампс”, която управлява популярни игри за осребряване на награди, предлагани от хранителни магазини и други търговци на дребно. Тъй като продавачите плащали предварително, а наградите се осребрявали доста по-късно, “Блу чип” винаги разполагала с пачки пари, подобно на банка. Използвайки този капитал, Мънгър и Бъфет купили контролни пакети от акции в няколко фирми, между които и “Уеско файненшъл”, която по-късно Мънгър оглавява.
През 1975-а щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси обвинява “Блу чип”, че е манипулирала цената на “Уеско”, защото Бъфет и Мънгър са убедили мениджърите й да се откажат от първоначалния си план за сливане. “Блу чип” урежда спора като се съгласява да плати на предишните инвеститори на “Уеско” общо 115 хил. щ. долара, без да признава вина.
Този казус разкрива рисковете, които създават сложните и припокриващи се финансови интереси на Бъфет и Мънгър. И след дългогодишни усилия за опростяване на структурите, финалът е през 1983-а когато “Блу чип стампс” се влива в “Бъркшър Хатауей”, а Мънгър става заместник председател на борда.
През последните години почитателите на Мънгър продължават да пътуват до Лос Анджелис, за да му задават разнообразни въпроси на годишните събрания на “Дейли джърнъл корп.” – издателска компания, която той управлява. Мънгър пък проявява усета си към инвестиции като влага фирмени пари във временно обезценени акции, каквито са книжата на банка “Уелс Фарго” по време на най-мрачния период на финансовата криза през 2008-2009 година. Той е дългогодишен привърженик на вложения в китайски компании.
През 2018-а Мънгър започва да споделя позицията си на заместник председател на “Бъркшър”с двама млади старши изпълнителни директори – Грег Ейбъл и Аджит Джаин, които влизат в борда по силата на дългоочакваните планове на Бъфет за наследяване на управлението.
