Новата година започна с увеличение на минималната заплата. Тя стана 933 лева, което е почти 20% повече в сравнение с миналата година. Освен това, от 1 януари минималният осигурителен доход скочи на 933 лв., а максималният – на 3750 лева. Вдигната бе и линията на бедността – от 504 на 526 лева.
Дотук всичко е прекрасно. С… едно-две много важни изключения, разбира се. Било, защото нарастването на месечното възнаграждение ще доведе до поскъпване на всички услуги. Било, защото в някои райони на Отечеството ни любезно минималната заплата ще догони… средното трудово възнаграждение, а това в никакъв случай няма да мотивира тружениците на наемния труд да бъхтят от нито от здрач до зори, нито от трети петли до „Лека нощ, деца“.
Промяната ще засегне над 500 000 работещи хора. Опасенията са, че увеличението на минималната работна заплата
ще се отрази най-зле на малкия бизнес,
особено в по-бедните региони. Очевидно защо: с този – инак адски благороден жест – на много малки фирми ще им се вдигнат разходите, докато приходите им ще си останат същите. И, за да изпълнят „повелята“ на правителството и парламентарната (не)коалиция, на тях ще им се наложи да прибегнат до единствения логичен вариант – съкращаване на работните места и преразпределяне на „свободните“ пари.
Има и още един логичен вариант за изход от ситуацията – увеличаване производителността и качеството на на труда. Това обаче е процес, който изисква не само сериозна подготовка, но и достатъчно време. Плюс стабилен финансов гръб, способен да устиска на предизвикателството.
От Национално сдружение на малкия и среден бизнес съобщиха, че
най-малко 15-20% от микро и малките предприятията,
които в момента правят преоценка на кадровия си потенциал, „не знаят как ще продължат хода на работа, като преоценките ще покажат кого да запазят, на какъв режим на трудови отношения и дали ще освободят работници“. Има и малки предприятия, които са решили да преустановят дейността си – временно, докато бурята отмине.
Доходите в България трябва да се повишават и това е задължително условие, не само за приемането ни в еврозоната, но и за постигане на прилични европейски стандарти. Проблемът е, че обстоятелствата винаги ни хващат неподготвени, а реакциите все си остават на ниво… „След дъжд качулка“.
Няма да открием топлата вода, ако кажем, че
златното правило за увеличение на заплатите
от край време си е все едно и също – постигнати финансови резултати. Това е мотивация за работника да работи качествено и в срок, а за работодателя – да го задържи с цената на всичко. Тоест – с по-добра заплата, по-добри условия на труд, бонуси и т.н. Очевидно прост вариант, но все още непосилен за българските условия.
В края на миналата година Асоциацията на индустриалния капитал призова правителството да преразгледа приетите „на изпроводяк“ от предишното Народно събрание изменения и допълнения в Кодекса на труда, които родиха формулата МРЗ = 0.5 х СРЗ. Или
две минимални работни заплати да правят една средна „такава“.
Според бизнесът това няма нищо общо с изискването за транспониране на европейската Директива за адекватните работни заплати, в която се посочва, че за определянето на минималната работна заплата може да се използва като ориентир размерът на половината на средната работна заплата.
Уж изглежда същото, но не е. Защото
в Директивата неотменно се има предвид брутната минимална заплата,
а не нетната „надница“, какъвто е нашия случай.
Катастрофа е и още нещо – за всичко, що е извън столицата, делът на минималната от средната заплата ще бъде доста над 50 на сто. Оказва се, че дори и без отчитането на допълнителното заплащане за трудов стаж и професионален опит, въпросният дял варира… както си иска – от 51-52% в София, Варна и Стара Загора, до 71-72% в Хасково, Силистра, Благоевград, Кюстендил и Видин.
Отговорът на финансовия министър Асен Василев също не кой знае каква изненада – крайно време е държавата да реагира, защото е
срамота по заплати да сме на опашката – и в ЕС, и на Балканите.
„В Черна гора тази година минималната заплата е 1042 лв., в Северна Македония 946 лв., а в Сърбия – 1070 лева. Това са държави с по-малък БВП на глава от населението от нас, докато в Румъния минималната заплата е 1296 лева. От всички наши съседи държави ние сме на опашката. Длъжни сме да не позволяваме да се оформят гета с ниско заплащане, некачествен труд и изоставени региони, защото това се случва и в развити страни, ако ножицата в доходите се отвори“, посочи министър Василев.
Няма спор, че всеки работещ българин иска по-висока заплата, за да живее семейството му по-добре. За съжаление обаче няма спор и по другия „магистрален“ проблем – докато не седнем и не обмислим „нещата“ добре и навреме, ще продължим да я караме по старому – ще сеем все добри намерения, но ще жънем все нови и сложни проблеми.
