Държавата ни може да бъде пример за немарливо отношение към регулаторните си органи. Повече от половината от тях са с изтекъл мандат. Това гарантира бавни реакции и компромисни решения в ущърб на държавата, бизнеса и потребителите. От друга страна едни и същи хора карат вече втори, че и трети мандат, без да са избрани.
Депутатът от парламентарната група на ПП-ДБ Мартин Димитров подчерта, че част от регулаторите са много слаби и много неефективни.
“Трябва да бъдат подбрани хора за регулаторите, които да са достатъчно компетентни и достатъчно решителни. За да видят хората, че имаме регулатори”, заяви Димитров за „БАНКЕРЪ”.
Според старшия икономист в “Отворено общество” Георги Ангелов пък икономиката на страната през 2023 г. надмина и най-оптимистичните очаквания (по предварителни данни растежът е 2 процента). И имаме основание да се надяваме на още по-добра година, но въпросът с регулаторите е от първостепенно значение.
По думите му инфлацията спада по-бързо от очакваното и „през 2024 г. реално ще забравим, че въобще я е имало“.
„Оттук нататък растежът на доходите ще бъде реален, което означава, че ще можем да си купуваме повече неща, защото няма да ни ги изяжда инфлацията и при хората ще остане повече разполагаем доход. Досега беше обратното – имаше икономически растеж, но по-голяма част от произведеното оставаше в бизнеса заради това, че се вдигаха цените повече, отколкото заплатите, и тогава растяха печалбите на фирмите. Сега процесът се обърна и заплатите растат заради дефицита на кадри, но бизнесът не може да вдига толкова много цените и печалбите му ще спаднат, но ще се увеличат доходите на хората“, допълва икономистът.
Неговото мнение е, че “бизнесът трябва да инвестира, да става по-производителен, по-гъвкав, по-динамичен“. Пак според него ще има нормализиране на отношенията в политически план, което вероятно би довело и до по-качествен подбор на хора за държавните надзорни органи.
Редица други икономисти също повдигат въпроса за независимата и обективна дейност на държавните регулатори.
Едно мнение във Фейсбук описва достатъчно ясно ситуацията в нашата страна – затворен порочен кръг. У нас формално има и правила и съдебна система, и комисии, но на практика те не работят и затова на малкия български и много широко експониран пазар всеки си прави каквото си иска. Да не говорим, че една част от правилата противоречат на друга част от тях и се стига до колизии и абсурди.
Познавачи се шегуват, че може да се направи така: на членовете на надзорните органи да се спират заплатите в деня, в който изтече мандатът им. Юристи обаче изтъкват, че според конституцията държавната власт е непрекъсваема и такъв подход е незаконен. В крайна сметка, доколко чиновници с изтекъл мандат може да взимат важни държавнически решения, е въпрос на границата на морала.
