Ако 2% от ДОД остават в общините, те ще имат 900 млн. лв. повече от местните данъци. Такова е искането на местните власти от поне 10 години.
„Два процента!“, ще възкликне някой. Ами в Швейцария 90% от този данък остава в общините. Само че в Швейцария държавната власт има доверие на общинската и не се опасява от разхищения на средства. У нас обаче не е така.
Още „финансовият гуру“ на Бойко Борисов Симеон Дянков категорично се противопоставяше на тази идея. Не бе по различно и при неговите наследници на поста.
Някои финансови министри дори се подиграваха с концепцията на общините и ги съветваха вместо да реват да почнат да вдигат данък сгради. Позорно нисък е – 200 лева за апартамент на стойност 100 000 е смешно. Данъкът за такъв имот в Европа е поне между 500 и 1000 лева ! А и събраните пари от актуализираните данъци наистина да отиват за инфраструктура, а не за социални плащания, изтъкваха защитниците на тази теза.
Но общините никак не бяха съгласни да вдигат данъците за миналата година по една проста причина – тя беше изборна.
В крайна сметка тъкмо когато аналитиците решиха, че и през 2024-та нищо няма да се промени, правителството изненада публиката. Постигнатият по-добър дефицит за 2023 г. (заложен бе 3%) му даде възможност да одобри 1.2 млрд. лв. на МРРБ за разплащане на общински проекти. Което дава увереност, че държавата застава зад поетите ангажименти за инвестиции в инфраструктура и подобряване на средата за бизнес и живот във всички общини в страната.
След разхода от 1.2 млрд. лв. за аванси за общински проекти, очакваният дефицит на касова основа по консолидираната фискална програма ще е 2.8% от прогнозния БВП.
През 2022 г. най-голямата общинска икономика е тази на София, създаваща 41 милиарда лева добавена стойност. Челната петица се допълва от Пловдив (5.3 милиарда лева), Варна (4.4 милиарда лева), Бургас (2.3 милиарда лева) и Русе (1.7 милиарда лева). С над милиард добавена стойност са също енергийният център Раднево и Стара Загора, а близо до тази стойност се приближават Казанлък и Плевен.
Броят на общините с под 100 милиона лева добавена стойност пък намалява на 172 спрямо 185 година по-рано.
Очакванията са през 2023-та водещите общини да отчетат продължаващ растеж, но и да се разтвори ножицата между тях и изоставащите. В противовес на това е предвиденото проектно финансиране с цитираните 1.2 млрд. лева. Но още отсега е ясно, че изоставащите общини нямат капацитета и финансите да изготвят добри проекти, което поставя конвергенцията на територията на страната под въпрос.















