Инвеститорите отново заговориха за валутни интервенции заради прекалено силния щатски долар, който увеличава вероятността от ответни действия на официалните власти за защита на националните парични единици. Интервенционната мълва принуди Централната банка на Тайван да направи необичайно изявление през седмицата, за да успокои инвеститорите след като ред глобални фондове са започнали да редуцират вложенията си в акции на фирми от острова, потапяйки местната валута. Официален представител на Южна Корея е споделил пред репортери на 17 януари, че слабостта на южнокорейския вон е прекалена. А Народната банка на Китай предостави подкрепа на юана чрез фиксинга за деня. Нарастват спекулациите, че следващата жертва ще е японската йена.
„Опасенията за бъдещи пазарни интервенции са основателни“, коментира анализатор от Мелбърн. Защото по-силният долар означава, че отново се натрупват валутни тревоги, а позициите на търговците могат да засилят колебанията.
Доларовият индекс, който изчислява агенция „Блумбърг“, е скочил с почти 2% от началото на годината, като зелените пари са поскъпнали към всичките си основни конкуренти. Подемът на американската валута е най-мощен за последните 10 месеца след като инвеститорите започнаха да се съмняват в мащаба на лихвените понижения на Федералния резерв, отчетени в пазарните котировки, а геополитическите конфликти повишиха търсенето на валутни убежища.
Поскъпването на долара опроверга преобладаващите прогнози, че паричната единица ще продължи да пада през тази година заради спекулациите, че Федералният резерв ще започне да сваля лихвите още през март и по този начин ще затвори лихвената ножица, насърчаваща инвеститорите да инвестират в щатски активи. Тази перспектива обаче беше помрачена от опасения, че търговците са надценили големината на лихвените редукции. Което, в комбинация с ескалиращия конфликт в Червено море и продължаващата слабост на китайското стопанство, повишава интереса към зелените пари като временно убежище от несигурността.
Членът на борда на Американската централна банка Кристъфър Уолър пък подчерта на 16 януари, че паричните стратези трябва да внимават за скоростта на лихвените намаления, което тласна нагоре доходността на щатските държавни облигации и помогна за поскъпването на долара.
Налице са признаци, че силата на американската валута няма да повехне в краткосрочен план.
Рискът е особено висок и видим в Азия, като две от валутите на континента са с най-слаби резултати спрямо щатския долар. Японската йена е загубила над 4% от пазарната си оценка от началото на годината, предизвиквайки опасения от неизбежни интервенции с доближаване до котировката от 150 йени за един щ. долар. Южнокорейският вон пък е паднал до най-ниската си стойност към долара от ноември 2023-а насам, а тайванският долар е поевтинял с около 1.5% само през тази седмица.
Анализатори прогнозират, че централните банки на Китай и Южна Корея ще потиснат пазарните колебания, като по-агресивни действия се очакват от южнокорейските банкери. Това означава и по-широк диапазон на търговия на двойката долар-вон.
Държавите с по-слаби текущи сметки и по-големи фискални дефицити като Индия и Индонезия могат да положат усилия да засилят националните парични единици. А онези, които имат по-обилни валутни резерви като Южна Корея и Япония, по-скоро ще управляват по-активно ситуацията.
В 14 ч. българско време на 18 януари един щ. долар се разменяше срещу 147.80 йени, 7.1934 юана, 4.179 малайз. рингита, 1339,04 южнокор. вони и 31.578 тайв. долари.
