На 25 януари 1879 г. проектоуставът на Българската народна банка е утвърден. Документът за учредяването й е съставен на 16 декември 1878 г.от Константин Бух, чиновник във финансовия отдел на Временното руско управление в България. След това той е представен на руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков.
Според този документ Българската народна банка се учредява като правителствен кредитен институт с основен капитал 2 000 000 франка.
Първият управляващ БНБ е Лудвиг Карбоньор, който е начело на централната банка от 4 април 1879 г. до 1 юли същата година. След това е наследен от Георги Желязкович, роден в Свищов и учил финансови науки в Париж. Той е управител на БНБ до 27 април 1881 година.
На 6 юни същата година БНБ извършва първата си банкова операция – държавата превежда 8 687 043 франка, като два милиона от тази сума са внесени за набиране на основен капитал на БНБ, а останалите – на депозит. А на 6 август пък е извършена първата кредитна сделка.
На 18 януари 1885 г. е приет Закон за учредяване на Българската народна банка, според който БНБ е държавна банка с основен капитал 10 000 000 златни лева, внесени от държавата и съставляващи собственост на банката. Юридическият акт от 1885 г. изрично гарантира традиционната за централните банки привилегия да емитира банкноти, които представляват законно платежно средство на територията на държавата. Операциите, които законът разрешава на БНБ, я характеризират като банка, съчетаваща емисионни функции, кредитиране на държавата, съхраняване на паричните средства, касово обслужване на държавния бюджет, от една страна, с извършването на типичните за търговска банка влогово-депозитни и кредитни сделки. Съчетаването на дейност по прякото банково обслужване на стопанството и населението със задължения на централна банка е особеност, която се запазва в продължение на няколко десетилетия.
В началото БНБ е централна държавна банка, поставена под контрола на министъра на финансите, която обслужва държавния бюджет и касовата дейност на държавата и извършва банкови операции, присъщи на търговска банка, без да притежава правото да отпечатва и да пуска в обращение банкноти.
Със Закона за учредяване на БНБ и с новия устав, приети през 1885 г., е извършено преустройство на банката, разширена е нейната самостоятелност, предоставени са й права за печатане на банкноти и през същата година – на 1 септември, тя пуска в обращение първите български банкноти.
