Световната икономика ще нарасне с 3,1 на сто през 2024 г. и с 3,2 на сто през 2025-та, отбелязва Международният валутен фонд (МВФ). Прогнозата за текущата година е с 0,2 процентни пункта по-висока от оповестената през октомври благодарение на по-добрата от очакваното устойчивост на икономиките в САЩ и няколко страни с нововъзникващи пазари, както и на фискалната подкрепа, предоставена в Китай, се посочва в актуализирания доклада на фонда.
Прогнозата за 2024-2025 г. обаче е под средното ниво от 3,8 процента, отчитано през периода 2000-2019-та, на фона на по-високите лихви на централните банки, които се борят с инфлацията, оттеглянето на фискалната подкрепа при натиска, който високият дълг оказва върху икономическата активност, както и заради ниския растеж на базовата продуктивност.
За 2023-та се очаква темп на растеж от 3,1 на сто спрямо прогнозираните през октомври 2,9 на сто.
Инфлацията се понижава по-бързо от очакваното в повечето региони наред с намаляващите проблеми с доставките и рестриктивната парична политика. Прогнозира се понижаване на основната световна инфлация до 5,8 на сто през 2024-та. и до 4,4 процента през 2025 година.
Предвид намаляването на инфлацията и стабилния растеж вероятността от „твърдо приземяване“ е намаляла и рисковете пред световния растеж като цяло са балансирани, посочва МВФ.
От една страна, по-бързата „дезинфлация“ може да доведе до по-нататъшно смекчаване на финансовите условия. Фискална политика, по-либерална от необходимото и от заложеното в прогнозите, би могла да доведе до временно ускоряване на растежа, но при риск от по-скъпоструващи корекции на по-късен етап. По-силен темп на структурните реформи пък може да засили производителността и да окаже положителен трансграничен ефект.
От друга страна, новото увеличение на цените на суровините, предизвикано от геополитически шокове, включително продължаващите атаки в Червено море, нарушенията в доставките или по-устойчива базова инфлация биха могли да продължат прилагането на затегнатата парична политика. Задълбочаване на проблемите в сектора на недвижимите имоти в Китай или на други места, стъпки към повишаване на данъците и намаляване на разходите също са фактори, които биха могли да доведат до разочароващ растеж.
Основните предизвикателства в краткосрочен план са успешното понижаване на инфлацията до целевото равнище, „калибрирането“ на паричната политика в отговор на динамиката на инфлацията и приспособяването й към по-малко рестриктивно ниво.
Нагласите са през втората половина на 2023 г. икономическият растеж да е по-силен от прогнозираното в САЩ и няколко големи нововъзникващи пазара и развиващи се страни.
За развитите икономики се прогнозира леко забавяне на растежа от 1,6 на сто през 2023-та до 1,5 на сто през 2024 г., преди ускоряване до 1,8 на сто през 2025-та. Преразглеждането към повишение с 0,1 процентни пункта на прогнозата за тази година отразява по-силния от очаквания растеж в САЩ, макар че той частично е бил компенсиран от по-слабото представяне на еврозоната.
За САЩ се очаква ръстът на икономиката през 2023-та да достигне 2,5 на сто спрямо 1,9 на сто отчетен през 2022-ра. За тази година фондът прогнозира, че най-голямата световна икономика ще забави растежа си до 2,1 на сто и до 1,7 на сто догодина.
За икономиката на Китай се предвижда темп на растеж от 4,6 на сто през 2024-та и 4,1 на сто през 2025-та, като за текущата година корекцията е с 0,4 процентни пункта нагоре в сравнение с доклада на фонда от октомври.
Еврозоната вероятно ще се възстанови от бавния си темп на растеж, оценяван на 0,5 на сто през 2023 г. (което отразява сравнително силното въздействие на войната в Украйна), до 0,9 на сто през 2024-та и 1,7 на сто през 2025-та. Въпреки това МВФ понижава очакванията си за икономиката на валутния съюз с 0,3 на сто спрямо очакванията, заложени в октомврийската прогноза.
За европейските страни с нововъзникващи пазари и развиващи се икономики прогнозите са за ускоряване на растежа до 2,8 на сто през тази година и забавяне до 2,5 на сто през следващата.
