Населението у нас е положително настроено към атомната енергия за мирни цели
Съветът за икономически анализи представи своя четвърти анализ, посветен на радиоактивните отпадъци и приемането им от обществото.
Използването на ядрената енергия за граждански цели се определя от много експерти за основен заместител на изкопаеми енергийни източници като газ и въглища. България е една от 12-те държави-членки на Европейския съюз, които разполагат с атомни електроцентрали. По традиция преобладаваща част от населението у нас е положително настроено към атомната енергия за граждански цели. При такова голямо обществено и политическо значение на ядрената енергетика е донякъде изненадващо, че проблемите, свързани с радиоактивните отпадъци, почти не намират отражение в медиите и политическите дебати в страната.
На практика всички решения за съхранение на тези отпадъци, прилагани до момента по света и в България, са с временен характер. Налице е научен консенсус, че от икономическа гледна точка, както и от гледна точка на сигурността, тези временни решения не са оптимални. Оптимална сигурност и икономичност би се постигнала от дългосрочно решение, а именно така нареченото дълбоко геоложко погребване.
В глобален план политическото отлагане на решаването на този проблем се дължи основно на няколко фактора, сред които и степента на обществено приемане и наличието на местна съпротива от типа „Не в моя двор“, се пояснява в анализа.
Основният фокус в него е поставен върху приемането на радиоактивните отпадъци от обществото и демократичните процеси, които биха довели до формулирането и прилагането на успешна стратегия.
В анализа са разгледани и резултатите от модел, базиран на принципите на публичния избор, който дава основа за решаването на проблема.
Използваният подход съчетава референдум на местно ниво и различни варианти на икономически стимули: парични обезщетения, подобряване на инфраструктурата, стимулиране на местната икономика и прочие.