Европейската комисия ще представи „референтна траектория“ (по-рано наричана „техническа траектория“) на държави-членки, в които държавният дълг надвишава 60% от брутния вътрешен продукт или където държавният дефицит надвишава 3% от БВП. Временното споразумение предвижда незадължителен и фактически предварителен диалог между държавите членки и Комисията преди това.
За България има едно добра и една лоша новина.
По отношение на дължавния дълг като дял от БВП ние сме отличници. Законът за държавния бюджет за 2024-та предвижда максималният размер на новия дълг, който може да бъде поет през следващата година, да бъде в размер до 12.7 млрд. лева. През периода 2024-2026 г. се очаква нарастване на държавния дълг както в абсолютна стойност, така и като дял от БВП. Но прогнозата е той като дял от брутния вътрешен продукт да нараства до 23.8% в края на 2024-та, до 26.3% през 2025-та и 28.8% към края на 2026-та, със средногодишен темп на нарастване за периода от 2.5 процентни пункта. Това е по-малко от половината от „разрешения” от Брюксел лимит.
Временното споразумение съдържа две предпазни мерки, с които референтната траектория трябва да отговаря: предпазната мярка за устойчивост на дълга, за да се гарантира намаляване на неговите нива, и предпазната мярка за устойчивост на дефицита, за да се осигури марж под референтната стойност на дефицита от 3% от БВП, за създаване на фискални буфери.
По отношение на дефицита ние сме в критичната зона, защото за предишната година при планирани 3 на сто, беше постигнат дефицит от 2.2%, а ако се добави и отделният бюджет за общините, той става 2.8 на сто. Натискът за разхлабване на коланите обаче, включително и от страна на земеделците, които протестират в момента, е сериозен.
Новите ограничения на Брюксел станаха факт след като преговарящите от Съвета на ЕС и Европейския парламент постигнаха предварително политическо споразумение по предложената реформа на рамката на общността за икономическо управление. Основната цел на реформата е да се гарантират стабилни публични финанси, като същевременно се насърчава устойчивият и приобщаващ растеж.
Винсент ван Петегем, министър на финансите на Белгия, подчерта, че новите правила значително ще подобрят съществуващата рамка и ще осигурят ефективни и приложими правила за всички държави. Те ще защитят балансирани и устойчиви публични финанси, ще засилят фокуса върху структурните реформи и ще насърчат инвестициите, растежа и създаването на работни места в целия Евросъюз.
Съветът и парламентът се споразумяха да запазят общата цел на реформата за намаляване на съотношението на дълга и дефицитите по постепенен, реалистичен, устойчив и благоприятен за растежа начин, като същевременно защитават реформите и инвестициите в стратегически области като цифрови, зелени, социални или отбрана. В същото време новата рамка ще осигури подходящо пространство за антициклични политики и ще се справи с макроикономическите дисбаланси.
Споразумението също така запазва задължението за държавите-членки да представят национални средносрочни фискални структурни планове.
Новите правила допълнително ще насърчат структурните реформи и публичните инвестиции за устойчивост и растеж. Държавите членки ще могат да поискат удължаване на четиригодишния период на фискална корекция до максимум седем години, ако извършат определени реформи и инвестиции, които подобряват устойчивостта, потенциала за растеж, подкрепят фискалната устойчивост и отговарят на общите приоритети на ЕС. Те включват постигане на справедлив, зелен и цифров преход, гарантиране на енергийна сигурност, укрепване на социалната и икономическа устойчивост и, когато е необходимо, изграждане на отбранителни способности.
