Еврозоната навлиза в 2024-а по-неубедително от първоначалните очаквания, показва новата прогноза на Европейския съюз, в която е заложена още една година на потиснат растеж. БВП на общността ще се повиши слабо с 0.8% през 2024-а след реализирания 0.5-процентен ръст през 2023-а, става ясно от доклад, публикуван от Европейската комисия на 15 февруари. Предишното й предвиждане от ноември 2023-а беше за 1.2% увеличение на БВП. Брюксел е ревизирал и прогнозата си за растеж през 2025-а – от 1.6 на 1.5 процента.
В официално изявление след публикуването на оценките еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони отбелязва, че „очакваният подем през 2024-а ще е по-скромен отколкото са били очакванията преди три месеца, но постепенно ще набира скорост плагодарение на по-слабия ръст на цените, увеличението на реалните заплати и забележително силния пазар на труда“. Джентилони предупреждава, че макар и растежът през 2025-а да се засили и инфлацията да се доближи до целевите 2% годишно, „геополитическото напрежение, все по-неустойчивият климат и множеството изключително важни избори по света през тази година са значими фактори, увеличаващи несигурността на стопанската перспектива“.
Осъвременените оценки са поредният сигнал, че блокът на еврото рискува да изпадне в по-продължителен период на слаб растеж, въпреки че перспективите за останалата част на глобуса се подобряват. През последните седмици и Международният валутен фонд и Организацията за икономически сътрудничество и развитие орязаха техните прогнози за страните членки на еврозоната през 2024-а и същевременно ревизираха нагоре предвижданията си за световния БВП.
Последните данни за края на 2023-а показват, че еврорегионът е избегнал на косъм рецесията през зимата, но почти няма признаци за бърз подем. И, според Джентилони, „икономическата перспектива за общността през първото тримесечие на 2024-а е слаба“.
Досега влошаването на икономическия климат на еврозоната не е принудил Европейската централна банка да предприеме действия за намаление на рекордно високата лихва от 4%, въпреки че паричните стратези предвиждат да я понижат през тази година. ЕК посочва, че агресивното затягане на паричната политика е една от причините за по-слабите постижения на стопанството на блока през 2023-а, успоредно с инфлацията, която ощетява потребителите и мерките на правителството за изтегляне на фискалната подкрепа.
Председателят на ЕЦБ – Кристин Лагард, която прави изказване в Европейския парламент на 15 февруари, иска да действа предпазливо по отношение на лихвените редукции защото увеличението на заплатите е дори по-мощен инфлационен двигател.
Европейските централни банкери вече понижиха оценките си за тазгодишния растеж на редовното съвещание на банковия управителен съвет през декември 2023-а и в момента Брюксел вече уеднакви инфлационните си прогнози за 2.7% годишен ръст. За 2025-а очакавнията на ЕЦБ са за 2.1% годишна инфлация, а на колегите от ЕК – за 2.2 процента.
Осем от 20-е страни членки на еврозоната отчетоха спад на БВП през 2023-а. За нито една от тях не се предвижда така злощастна съдба през 2024-а, но все пак прогнозите за растеж, особено на трите най-големи стопанства на блока, са доста постни. Например, очакванията за Германия са за едва 0.3% увеличение на БВП (срещу 0.8% през ноември 2023-а).
Междувременно, германското правителство се очаква да понижи икономическата си прогноза за тази и за идната година до едва, съответно 0.2% (срещу 1.3%, предвидени през октомври 2023-а) и 1% (срещу 1.5%) ръст, твърдят източници, запознати с оценките, които ще бъдат публикувани през идната седмица. Сред факторите, които допринасят за слабите числа, особено за 2024-а, са ниският подем на глобалното стопанство и решението на Конституционния съд на Германия, отварящо дупка в бюджета на страната. Кабинетът на Шолц се доближи до ръба на бюджетна криза след решението на върховния съдебен орган на Германия, според което задължения за десетки милиарди евро в специалните фондове, включително предвидените за редуциране на енеригйните сметки на домакинствата и бизнеса, трябва да бъдат включени в регулярния федерален бюджет.
Берлин очаква тазгодишната инфлация да се понижи до 2.8% с последващ спад до 1.9% през 2025 година.
