Водещите световни играчи в областта на икономиката и финансите на Г-20 са склонни да се дистанцират от двата конфликта, разтърсващи глобалната политика – войните в Украйна и Газа, за да постигнат напредък по другите въпроситеми, включени в дневния ред на форума им в Бразилия през тази седмица. А темите са много и изключително важни. Държавата домакин е представила амбициозен дневен ред в сферите на неравенството и промяната на климата; финансовите министри на 20-е най-мощни световни стопанства искат да разговарят за търговските и корпоративни данъци; централните банкери пък ще дискутират трансграничните парични потоци и трудната последна фаза от битката с инфлацията.
Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева нарече в пост в интернет на 26 февруари събирането в Сао Паоло „важна възможност за пренасочване на вниманието от борбата с поредицата от шокове към средносрочния дневен ред“.
Проблемът е, че все по-силно поляризиращият се свят се дистанцира трудно от някои от тези шокови събития, особено откакто ответните действия срещу войните в Украйна и Близкия изток задълбочиха разделението между по-богатите държави и развиващите се икономики.
Конфликтът в Газа помрачи срещата на външните министри на Г-20 в Рио де Жанейро през миналата седмица заради спора между страната-домакин Бразилия и Израел след като бразилският президент Луиз Инасиу Лула да Силва оприличи поведението на еврейската страна с нацистка Германия. Предшественикът на Лула пък – Жаир Болсонаро – беше заснет на протестно шествие на 25 февруари как целува израелското знаме.
Въздействието на конфликта в Близкия изток върху глобалната икономика до голяма степен е ограничено, поне засега. Това обаче може да се промени, ако евентуалната му ескалация качи цените на суровия петрол или атаките срещу корабоплаването през Червено море се ожесточат и наложат по-масово и скъпо струващо пренасочване на световната търговия.
За финансовите лидери през тази седмица войната на Русия срещу Украйна, навлязла в третата си година, може да се окаже по-голямо препятствие.
Очаква се, в резултат на разделението между оглавения от Съединените щати блок на развитите държави, които осъждат руското нахлуване и налагат санкции, да посочат въздействието на конфликта в отделно официално изявление. То може да е под формата на декларация от страните от Г-7, чиито представители ще проведат среща на 28 февруари. Което би разчистило пътя за окончателното комюнике на Г-20 – финалният документ на форума, в който членовете на Г-20 обикновено резюмират постигнатото – да акцентира върху другите теми.
Руското нашествие в Украйна порази глобалната икономика, която все още се възстановяваше от пандемията от КОВИД-19. То доведе до скок на цените на енергията и храните и предизвика хаос, особено за по-бедните нации, внасящи тези суровини, които в момента пък трябва да плащат повече, за да обслужват заемите си при по-високи лихвени проценти. Сред най-пострадалите са най-неустойчивите икономики от Замбия до Пакистан, които задлъжняха сериозно. И вариантите за подпомагането им вероятно ще са ключов въпрос на форума на Г-20 през тази седмица.
Съединените щати и Китай – двете най-мощни световни стопанства и лидери на очертаващите се съпернически блокове – обсъждат нови мерки за предотвратяване на вълна от фалити на развиващите се пазари. И всеки напредък, който постигнат, ще изисква одобрението на всичките членове на Г-20, които все още не са успели да решат дълговите проблеми, предизвикани от пандемията.
Новини за напредък по преговорите за дълговите решения се появиха след като Вашингтон и Пекин заявиха противоположни позиции по конфликтите както в Украйна, така и в Близкия изток. Китай подкрепя руската инвазия и почти глобалния консенсус за незабавното прекратяване на военните действия в Газа, докато Съединените щати са против. Което вади на показ и ключовото предизвикателство пред икономическите и финансови лидери в Сао Паоло през тази седмица: как да очертаят сферите, в които да постигнат съгласие и да намерят цивилизован начин да се съгласят или не с останалите.
Официален представител на Бразилия посочва, че от гледна точка на страната домакин „трябва да има консенсус“ и най-сложната част от форума ще е на 28 февруари когато предстоят обсъжданията на световните конфликти. А негов колег не таи особени надежди за особен напредък по другите важни теми като неравенството или климатичните промени.
Това вещае кратко и скучно заключително изявление от Г-20, въпреки че първоначалният проекто-документ на Бразилия е от три страници.
В поста си в интернет госпожа Георгиева посочва, че разпространението на военните конфликти е „оголило“ икономическия риск от фрагментация след въведените почти три пъти повече мерки, ограничаващи търговския обмен през 2023-а спрямо 2019-а – сериозно предизвикателство за финансовите шефове от Г-20. „Нито една държава няма да спечели от разделянето на глобалната икономика на блокове“, коментира шефката на МВФ. И допълва, че е „изключително важно да се възстанови доверието в международното сътрудничество“.
Форумът на финансовите и икономически лидери на Г-20 в Сао Паоло ще продължи до 1 март. По време на срещата финансови и заместник-финансови министри, председатели и заместник-председатели на централните банки на страните от Г-20 ще дебатират глобалната икономическа перспектива. Срещата им включва въпроси от двустранен интерес, както и обсъждания, започнали при предишни събирания на Г-20 в Рио де Жанейро. Ключовите области на дискусиите ще са ролята на Г-20 в продължаващите международни конфликти, реформата на световните институции (като ООН) и финансирането на банките. В допълнение, акцент на тазседмичната среща ще е стабилността, целяща да изгради справедлива и устойчива планета.
Февруарският форум на Г-20 в Сао Паоло е предшственик на срещата на върха на лидерите на Г-20, насрочена за 18 и 19 ноември в Рио де Жанейро.
