Гордостта на българския морски флот и на гр. Варна – баркентината „Калиакра“, от 5 години не плава. Вместо да бъде подготвен за подобаващо отбелязване на 40-годишния му юбилей, корабът продължава да тъне в тишина и мрак.
Лъскавият ветроход „Калиакра“, завоювал престижни награди в най-авторитетните международни регати, посрещал на борда си кралски особи, президенти, премиери и известни личности от цял свят, вече години наред стои завързан и безпомощен пред денонощния „обстрел“ на десетки хиляди гларуси и чайки.
Първоначално ветроходът тихо ръждясваше, закотвен във Варненското езеро, а след това беше преместен на 13-то корабно място в Пристанище „Варна – Изток, където до онзи ден – в буквалния смисъл на думата –
събираше единствено… учудени погледи,
логични въпроси (но не и отговори, естествено) и професионално съчувствие.
Защо „Калиакра“ не плава? Защо толкова време стои, швартован за борда на фериботния кораб „Героите на Одеса“? Защо, вместо екипаж на баркентината са назначени само пазачи, за да не бъде окрадена?
За отговор на тези и други подобни въпроси потърсих капитан далечно плаване инж. Денчо Добрев, изпълнителен директор на „Български морски квалификационен център“ ЕАД (БМКЦ). Дружеството е „под шапката“ на Министерството на транспорта и съобщенията“ и от 2008 г. е собственик на „Калиакра“.
За последно учебният ветроходен кораб (УВК) е плавал през 2019 г., става ясно от думите на капитан Добрев. След това започва COVID-пандемията и всичко е блокирано.А през август 2022 г. изтича срокът на документите
от последния класификационен преглед, така че корабът вече дори няма право да „мръдне“ от пристанището.
За да започне отново да излиза в открито море,
„Калиакра“ трябва да бъде подложен на сериозен ремонт
и да мине през нов класификационен преглед пред Българския корабен регистър (БКР).
„Всеки пита за „Калиакра“, а никой пари не дава! Ако всеки, който питаше, внасяше и по два лева в дружеството, досега да бяхме събрали пари за ремонт и всичко по кораба щеше да свети“, ядосва се капитан Денчо Добрев и продължава да набира пара:
„Категорично не е вярно, че БМКЦ е изоставил „Калиакра“ да се руши! Дружеството ни е платило над 6.078 млн. лева за поддръжката на баркентината от придобиването й досега. Ако не бяхме дали тези пари за „Калиакра“ – с тях можехме да закупим модерни симулатори за обучение, малки лодки и още куп други неща, които са ни необходими за провеждането на курсовете за квалификация на морски кадри.
Само за 2023 г. разходите на БМКЦ за опазването на „Калиакра“ и на фериботния кораб „Героите на Одеса“ надхвърлят 400 000. лева. Наели сме 12 души за охрана на двата плавателни съда. Основното перо от разходите са за заплати, но плащаме и кейови такси, застраховки, данък, ток и какво ли не още. Само опазването на „Калиакра“ струва около 25 000 лв. месечно. Освен това миналото лято я боядисахме и пооправихме някои неща.“
Според изпълнителният директор на БМКЦ,
ветроходът трябва да се изкара на сух док,
да се огледа и ремонтира подводната му част, да се обследва целият рангоут, като се измери състоянието на мачтите, да се проверят вантите, да се пребоядиса палубата, да се ремонтира климатичната инсталация и т.н.
„Главният двигател е добре, но трите дизелгенератора са архаични, тип „Варшава“, разходоемки, давали са проблеми в миналото, затова е добре да се заменят. Такелажът е бил сменен през 2017 г., и то с най-скъпия тогава, така че е в добро състояние“, обяснява капитан Денчо Добрев.
По най-груби сметки, за да бъдат направени само най-необходимите ремонти на „Калиакра“ и ветроходът отново да бъде пуснат на вода, ще са необходими към 350 000-400 000 лева. За да „тръгне“ обаче отново на
международни плавания и да участва в престижни регати,
ще трябват около 1.5 млн. лева.
Разбира се, ремонтна ведомост все още не е изготвена, нито пък са събирани оферти от кораборемонтни заводи, така че тези суми са „сметки без кръчмар“.
Откъде ще дойдат тези пари – засега никой не се наема да прогнозира. Подобни суми нито са одобрени и включени в бюджета на БМКЦ, нито пък приходите на дружеството от неговата основна дейност – курсовете за подготовката на морски кадри – могат дори и частично да ги покрият.
Така че засега единствената надежда е успешно да приключи
процедурата за продажба на единия фериботен кораб,
собственост на БМКЦ и с част от приходите да бъде ремонтирана баркентината „Калиакра“.
Веднага обаче възниква главният въпрос – за бъдещата съдба на „Калиакра“. Защото на всички, включително и на транспортното министерство, им е ясно, че приходите от учебния ветроходен кораб никога не са били и не могат да бъдат достатъчни за целогодишната му издръжка.
До приватизацията му през 2008 г. тогавашният собственик на „Калиакра“ – „Параходство Български морски флот“ ЕАД – е харчил
за поддръжка на баркентината по около 1 млн. лева годишно.
Както видяхме по-горе – за 15-те години стопанисване, разходите на БМКЦ за „Калиакра“ са малко над 6 млн. лева, което прави средно по 405 000 лв. на година.
Поради което състоянието на кораба се влошава и той вече не изпълнява основното си предназначение, заради което е построен – да обучава стажанти от Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“, Техническия университет във Варна, двете „морски“ гимназии – във Варна и в Бургас, както и от „речната“ им посестрима в Русе.
Преди решаването на проблема с издръжката на „Калиакра“ добре ще е, ако някой се сети и проучи челния опит на развити морски държави.
През 2010 г. Хърватска построи свой учебен ветроход – „Кралица Мора“, който е малко по-малък от „Калиакра“. Корабът е държавна собственост и
се издържа изцяло от стажантските програми
на четирите висши и средни морски училища в Хърватска. А те, както не е трудно да се досети човек, се финансират основно от държавния бюджет.
По подобни схеми финансират поддръжката на ветроходите си в Германия, Русия, Франция и куп други развити морски държави.
У нас, например, би могло да се регистрира акционерно дружество, в което да влязат всички заинтересовани страни, имащи полза от съществуването на баркентината „Калиакра“.
Освен учебните заведения, в бъдещето АД могат да влязат още и община Варна, която отдавна се хвали, че „Калиакра“ е неин символ, и две-три банки и застрахователни компании.
На „Калиакра периодично могат да се провеждат тиймбилдинги на служители и чиновници – практика за сплотяване на колектива в екстремни условия, популярна от десетилетия в реномирани компании на Запад, напоследък набираща популярност и у нас.

Баркентината „Калиакра“ е построена в корабостроителниците Гдиня и Гданск в Полша.
Българският флаг е издигнат на тържествена церемония на кораба на 29 юни 1984 г. в Гданск. Следователно 29 юни 2024 г. е датата, на която е редно да отбележим тържествено 40-годишнината на „Калиакра“.
През всичките тези години, през палубата на ветрохода са минали над 3500 български морски вълци, както и десетки практиканти от близка и далечна чужбина.
„Калиакра“ редовно участва в най-престижните международни морски регати на ветроходни кораби, като „Къти сарк“, „Тол шипс рейсис“ и др., на които печели множество престижни награди и прославя името на България по света.
През 1992 г. на регатата Columbus, организирана по повод 500-годишнина от откриването на Америка, „Калиакра“ финишира трета от 143 ветрохода!
На фона на останалите престижни кораби от този клас – като френския „Белем“, построен през 1896 г., или като двата огромни руски ветрохода – „Седов“ и „Крузенщерн“, построени в Германия през 1921 и 1926 г., 40-годишният „Калиакра“ си е направо пеленак. Така че въпросът не е във възрастта на ветрохода, а в качеството на грижите за него.