Председателят на Народното събрание Росен Желязков участва в Казанлък в тържествената заря-проверка по повод Националния празник – 3 март, предаде БТА.
Тя започна в 18.00 часа на площад „Севтополис“. Желязков прие стpоя на почетния караул на 61 Стрямска механизирана бригада и произнесе слово.
В него той припомни, че Трети март е денят, в който България е освободена, получава своя национален суверенитет и застава гордо на картата на Европа.
„Поклон пред героите, да живее България“, възкликна Желязков. След това той обясни защо Казанлък е толкова особено място – през януари 1878 г. той се превръща в предвестник на Сан Стефано.
Именно в Казанлък се водят първите преговори за примирие. И в този град братът на император Александър II Николай Николевич се договаря с турските пълководци за границите на жадувания български суверенитет в рамките на Българската екзархия.
По думите на председателя на Народното събрание в Казанлък се очертава българският национален идеал.
„Казанлък е град на герои и е част от всички градове, които със своята саможертва извоюват свободата на отечеството, което няколко години по-късно ще бъде съединено и впоследствие обявено за независимо“, подчерта Росен Желязков.
Междувременно на сайта на министерството на отбраната бе публикувано поздравление на Тодор Тагарев по случай националния празник. То е насочено специално към личния състав на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. В него Тагарев обръща внимание, че Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. и подписването на Санстефанския мирен договор на 19 февруари/3 март 1878 г. поставят началото на възстановяването на Третата българска държава. След това уточнява:
„Тази дата не е избрана случайно – това е датата на възкачване на престола на руския император Александър Втория. Мирният договор е подписан в противовес на тайното Райхщадско споразумение между Русия и Австро-Унгария, целящо на Балканите да не се допусне образуването на голяма държава.
Като осъзнаваме този безспорен исторически факт, днес припомняме десетилетията преди това на осъзнат български стремеж към свобода и европейско развитие. Стремеж, намерил отзвук в идеологията на Георги Раковски, Васил Левски и дейците на национално-освободителното движение; в борбата за независима българска църква; в икономическото развитие и в стремежа към образование, наука и култура на българската интелигенция през Възраждането.
Възстановяването на българската държава става въплъщение на мечтата на онези български родолюбци, участвали в бунтовете и въстанията срещу османското иго; запалили Априлското въстание през 1876 г.; включили се в редовете на българското Опълчение по време на освободителната Руско-Турска война от 1877 – 1878 г. Именно бойният опит на Опълчението е в основата на създаването на Земската войска – първообраз на съвременната Българска армия. Горд съм, че от самото си начало Българската армия е основен стълб на българската държавност, на нейната защита, но и на нейното изграждане. Тя допринася за укрепването на институциите, чрез енергията на поколения български офицери – убедени родолюбци и лидери в българското общество.
Идеалът на възрожденците за свободна България, равна с другите европейски народи, намира свой израз в изграждането и развитието на Третата българска държава. След огромното разочарование, което носи Берлинският договор и разпокъсването на страната, остава да доминира една национална цел: освобождение на останалите под чужда власт сънародници. Този национален идеал влиза в умовете и сърцата на хиляди български родолюбци, участвали във войните за национално освобождение и обединение на българските земи.
С техния героизъм по бойните полета са свързани едни от най-славните страници в българската военна история. Този идеал, наричан Санстефански, а по същество – дълбоко национален, български, намира своето място във възпитанието в родолюбие на поколенията в следосвобожденска България. Тази мечта води до подвизи и постижения в обществения живот, от нея обаче следват и национални катастрофи и продължителни периоди на възкръсване, възстановяване и изграждане от пепелта.
Затова ясният прочит на събитията от историята ни е нужен повече от всякога, за да разбираме по-добре предизвикателствата на съвремието, когато чертаем бъдещето си на Балканите и в Европа. Смело, обективно и с реализъм следва да изучаваме малко познатите страници от нашето минало.
Днес, на 3 март, ние сме благодарни на всички тези, които воюваха честно и безкористно за освобождението ни по бойните полета на Балканския и Кавказкия фронт на Руско-турската война, в редиците на руската армия – руснаци, украинци, румънци, поляци, молдовци, финландци, башкири, осетинци, литовци, латвийци, арменци, грузинци и други. За много от тях земята ни се оказа последен дом – поклон пред паметта им!
Спомняме си с благодарност за нашите възрожденци и за всички поколения български родолюбци, които в продължение на столетия поддържаха жив духа за независимост, освобождение и обединение, които работиха, творяха и даряваха за изграждането и развитието на нашата страна. Техният нравствен подвиг в сложни времена ни дава сила и ни вдъхновява в делата ни.
Честит Национален празник!“ завършва министър Тодор Тагарев.
