- Ръст от 1.84% за миналата година: по-висок от този в повечето страни от ЕС
- Средната работна заплата отново расте по-бързо от инфлацията
- Инфлацията пак надолу. С най-бърз ръст цените на ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието
Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната. Анализаторите на банката отчитат, че през четвъртото тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна реално с 1.6% спрямо същия период на 2022 г., според изгладените предварителни данни на НСИ.
„Причина за по-ниския ръст бе тенденцията за забавяне на растежа в еврозоната, която се материализира в резултат от рестриктивната парична политика на ЕЦБ. В частност, най-големият търговски партньор на България – Германия, изпадна в техническа рецесия, което само по себе си също оказа влияние към забавяне на икономическата активност у нас. Според наличните до момента данни, българската икономика се увеличи реално с 1.846% през миналата година, при прогнозиран от нас растеж от 1.9%“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
През четвъртото тримесечие на 2023 г. икономическата активност се движеше от крайното потребление, което нарасна с 2.6% (85.4% относителен дял в ВБП) спрямо същото тримесечие на 2022 г. На този фон инвестициите отчетоха повишение с 3.7% (18.1% относителен дял). Нетният експорт за тримесечието бе отрицателен, при годишен спад на износа с -1.9% и свиване при вноса с -4.4%.
„Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и ще изпитват влияния на специфични национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната е така нареченото „меко кацане“ или намаляваща инфлацията до 2.1% при слаб растеж от 0.5% за 2024 г. На този фон икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са растежът тук да достигне 2.3% при спадаща средна инфлация до 4.2%.“, прогнозира Калчев.
На фона на устойчива безработица от 4.3%, вкл. към декември 2023 г., средната месечна работна заплата нарасна с 11.6% през четвъртото тримесечие на миналата година. „Приемаме този резултат като сигнал за нормализация в динамиката на работната заплата, която достигна +15.9% през трето тримесечие. Очакваме „успокоение“ на заплатите, чиито ръст надхвърляше този на инфлацията в последните години. Главните фактори, движещи заплатите нагоре, наред с инфлацията, са твърде затегнатият трудов пазар, характеризиращ се със слабо предлагане на квалифициран труд, държавната политика и процесът на догонване в рамките на ЕС. От своя страна, бързо растящите заплати затрудняват конкурентоспособността на икономиката, което вече задейства пазарен механизъм за тяхното нормализиране.“, изясни д-р Калчев.
Ръстът на цените продължи да се забавя и през януари 2024 г. Така хармонизираната инфлация намаля до 4.0% (спрямо декември м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) следваше същата тенденция, като достигна 4.7%. „С най-бързо растящи цени към края на 2023 г. се оказаха отново ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието.“, заключи Емил Калчев.
