Православният свят приема днешната Сиропустна неделя за ден на взаимно опрощение. Това е последният ден преди началото на 40-дневния пост, в който вярващите се подготвят за Възкресение Христово.
В църквите днес сутринта в православните храмове, по време на литургията, се четат думите от Евангелието на Матей – 6:14-15: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“
Следобед по време на вечернята свещениците се преобличат с тъмни дрехи заради поста. В богослужението се пеят великопостните тропари с поклони и се произнася специална молитва.
Тази неделя се нарича и Сирни заговезни, защото за последно, преди поста, вечерта могат да се ядат сирене, мляко и яйца. На масата се слага риба и баница. Прошка се иска от членовете на семейството, от приятели, близки и познати.
След вечерята семейството прави обичая „хамкане“, който представлява завързване на варено яйце, сирене или халва с конопен конец, което се залюлява над трапезата и всеки посяга с отворена уста към него, за да го захапе, когато се насочи към него. Смята се, че който първи захапе яйцето или халвата, той ще е най-здрав през годината.
След „хамкането“ конецът се запалва и най-възрастният в къщата започва наричане – че гори за „житото“, за „гроздето“, като, когато изгарянето се засили, се смята, че и реколтата ще е най-голяма.
В сирнишката обредност ключово е и паленето и прескачането на големи огньове. Това правят неженените мъже и младежите. През цялата Сирна седмица те събират клони и шума, които носят по високите места извън селището и се състезават кой ще накладе най-голям огън. Вечерта запалват така наречените сирници, олелии, оратници, гаганици, урбалки и започнат да ги прескачат.
