Днес в Словакия ще се проведат президентски избори, които мнозина в страната и в Европа като цяло обявиха за решаващи за съдбата на словашката демокрация и бъдещите отношения на Братислава с Европейския съюз. Според някои прогнози, президентските избори могат да укрепят позицията на премиера Робърт Фицо в страната.
Настоящият президент на Словакия Зузана Чапутова, чийто мандат завършва на 15 юни 2024, обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат. Редовните президентски избори са насрочени за 23 март (първи тур) и 6 април (втори тур). Допуснати са 11 кандидати, всичките мъже. Социологическите проучвания сочат, че най-вероятно няма да има кандидат с над 50% на първи тур и очакваните опоненти на втория тур ще бъдат Иван Корчок (независим), дипломат и бивш министър на външните работи, и бившия министър-председател Петер Пелегрини (партия „ГЛАС“ – Социална демокрация) с превес на втория. Останалите кандидати събират под 8% подкрепа всеки.
Държавният глава в тази страна няма същите широки правомощия
като главата на правителството, но винаги е бил смятан за своеобразен противовес на правителството. Междувременно прогнозираната победа на настоящия председател на парламента Петер Пелегрини, чиято партия „Глас“ е част от управляващата коалиция, напротив, заплашва да засили позицията на премиера Роберт Фицо, който в Европейския съюз вече е записан сред най-проруските политици в общността заедно с унгарския си колега Виктор Орбан.
Президентът на Словакия е държавен глава на страната и има представителни функции. Договаря и ратифицира международни договори, приема, изпраща, отзовава и акредитира дипломатически мисии, назначава и отзовава министър-председателя, свиква Народното събрание. Той е главнокомандващ на войската. Избира се за период от 5 години на общи избори, провеждани в два тура и с право на едно преизбиране. Печели кандидатът с повече от 50% от действителните гласове. Изключение прави първият президент на Словакия Михал Ковач, избран от Словашкия парламент.
Изборен контекст
След победата на лидера на партията Smer (Курс – социалдемокрация) Робърт Фицо на парламентарните избори миналия септември отношенията между Словакия и Европейския съюз тръгнаха надолу. На фона на негативното отношение на ръководителя на словашкото правителство към военната помощ за Украйна и многократното му оспорване на целесъобразността от нови антируски санкции, той беше наречен едва ли не агент на Кремъл. В същото време Братислава не блокира нито едно важно решение на ЕС или НАТО, касаещо Украйна. Освен това в края на януари, на среща с украинския премиер Денис Шмигал в Ужгород, Робърт Фицо се съгласи, че Братислава и Киев трябва да започнат политика на „нов прагматизъм“, обеща да не забавя отпускането на военна помощ от ЕС на Украйна и устно подкрепи „формулата на мира“ на Владимир Зеленски.
Въпреки това Роберт Фицо остава етикетиран като един от най-„проруските политици“ заедно с унгарския премиер Виктор Орбан.
Фицо успя да ядоса Брюксел и впечатляваща част от съгражданите си
не само с външната си политика, но и с реформата на държавната телевизия, която по същество лиши обществените медии от тяхната независимост, както и с ревизията на наказателното законодателство. Последното предполага смекчаване на наказанието за някои икономически, корупционни и имуществени престъпления, както и ликвидиране на специалната прокуратура, което доведе до много присъди по нашумели корупционни дела, свързани с партията „Смер“ по време на предишния мандат на Фицо като министър-председател. Инициативите на правителството бяха посрещнати с масови протести, последният от които се проведе миналата седмица.
В края на февруари Конституционният съд на Словакия частично спря реформата на Наказателния кодекс, но не успя да предотврати всички нововъведения. На 20 март, например, властите официално затвориха специалната прокуратура. Това даде повод на словашката опозиция да обвини властите, че се опитват да спрат разследването на политически чувствителни случаи, а на политиците в Европейския съюз все по-уверено да говорят за потенциалното наказание на Словакия за нарушаване на върховенството на закона, което може да лиши Братислава пари от общоевропейски фондове.
В много отношения тази ситуация може да бъде балансирана в бъдеще от фигурата на президента на Словакия. Въпреки че правомощията на главата на страната са много ограничени, президентът винаги е играл важна роля в баланса на силите, действайки като вид буфер и дори противотежест на изпълнителната и законодателната власт. И сегашният държавен глава Зузана Чапутова се справи доста успешно с тази роля.
Предстоящият избор на нов президент на 23 март обаче може да наруши тази политическа структура.
Дясна ръка на Робърт Фико
Общо 11 души са се регистрирали като кандидат-президенти, но основната борба ще се води между двама кандидати. Първият от тях е настоящият председател на парламента Петер Пелегрини, когото мнозина наричат дясната ръка на премиера Фицо. Някога той наистина беше член на партията „Смер“, но през лятото на 2020 г. я напусна, основавайки собствена социалдемократическа политическа сила „Голос“ (Holos). Въпреки това Пелегрини остана идеологически близък до премиера. Освен това след резултатите от миналогодишните парламентарни избори партията „Голос“ влезе в управляващата коалиция с партията на премиера и Словашката национална партия и впоследствие не показа никакво несъгласие с външната и вътрешната политика на правителството. Нещо повече, преди гласуването в събота Петер Пелегрини каза, че няма да позволи на опозиционните сили да превърнат реформата в Наказателния кодекс в основна тема на президентската кампания, тъй като кандидатите са длъжни да предложат на словаците по-широка визия за проблемите на страната.
Основният съперник на Пелегрини е бившият словашки външен министър Иван Корчок, твърд поддръжник на европейската интеграция и защитник на либералната демокрация, като Зузана Чапутова, която напусна през юни. За разлика от опонента си, той многократно е заявявал, че споделя възраженията на експертите, на част от словашкия електорат и на Брюксел относно реформата на Наказателния кодекс. Да не говорим за подкрепата му за твърдата политика на ЕС спрямо Русия. „Санкциите са отговор на руската агресия. Те ще бъдат премахнати, когато тази агресия приключи“, отбеляза политикът в скорошно интервю.
Според резултатите от анкета, проведена от Ipsos, публикувани на 17 март,
Пелегрини е малко по-напред от основния си конкурент.
Подкрепата му през първите десет дни на март е 37.4% срещу 36.6% от избирателите, възнамеряващи да гласуват за Иван Корчок. В същото време на почти неизбежния втори тур на 6 април правителственият кандидат обещава да победи опозицията, събирайки, според прогнозите, над 53% от гласовете. И дори привържениците на третия потенциален победител в надпреварата, независимия кандидат, бивш министър на правосъдието и бивш председател на Върховния съд Стефан Харабин (11.2% подкрепа), едва ли ще успеят да обърнат тази тенденция. Въпреки факта, че самият той не подкрепя Пелегрини, повечето от неговите избиратели, уверяват социолозите, ще дадат гласовете си за кандидата от управляващата коалиция на втори тур.
При такива обстоятелства не е изненадващо, че много словашки политици, които не подкрепят Роберт Фицо, започнаха единодушно да се обявяват срещу Пелегрини, предупреждавайки, че избирането му на президентския пост ще обрече Словакия на по-нататъшно отстъпление от демокрацията и общите европейски ценности.
„Той не признава баланса на силите. И тъй като той също е част от тази управляваща коалиция, никога не можем да очакваме от него да се стига до Конституционния съд или който и да било друг по някакви спорни въпроси. Той просто ще бъде един вид пощальон: ще подписва укази и ще пътува в чужбина“, казва бившият премиер Лудовит Одор за фаворита в президентската надпревара в интервю за Politico.
„Президентските избори ще решат дали Словакия наистина ще остане в Западния клуб
или ще се присъедини към Унгария или Беларус“, отбелязва през уикенда друг бивш министър-председател Едуард Хегер. И добавя, че основните страхове са свързани с факта, че Пелегрини „ще действа ръка за ръка с посоката на външната политика на Роберт Фицо, което може да има опустошителни последици за Словакия“ (цитирано от The Guardian).
Самият герой на шума обаче неведнъж е давал да се разбере, че смята по-скоро за разрушително придържането на предишното правителство към курса на ЕС спрямо Русия. „Санкциите срещу Руската федерация в повечето случаи се оказаха неефективни. Техните негативни последици бяха усетени и от хората в Словакия“, казва Петер Пелегрини пред словашкия вестник „Правда“ тази седмица. „Европейската солидарност и съвместният подход са едно, но въздействието на санкциите върху националната икономика е друго. Позицията на Словакия по този въпрос трябва да отчита нейните национални и държавни интереси.“
(по материали от чуждестранния печат)
