Вълци са нападнали и убили най-малко 65,500 домашни животни в Европа през миналата година, включително и понито Доли на шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Ръстът на инцидентите са тревожен феномен, който оторизираните органи на Европейския съюз отдават на увеличаващата се популация на животните и слизането на глутниците в местата за паша на добитъка. Фермери се оплакват, че нищо не може да спре хищниците – нито кучета мастифи, нито специални устройства за проследяване на придвижването им и камери, нито ограждения.
Стриктното опазване на вълците в ЕС датира от поне 1992-а, но напоследък блокът заложи и възстановяване на биоразнообразието в схемата за 1 трлн. евро, която трябва да направи неутрален климата на Стария континент до 2050-а. Най-големите хищници са ключова част от стратегията за биоразнообразието, за която общността е определила 115 млрд. евро, защото тяхното присъствие гарантира здравето на цялата хранителна верига, а здравите екосистеми помагат за предпазването на регионите от промените на климата.
„Всички обичаме свят с лъвове, тигри, пуми и ягуари“, заявил пред комисия на Европейския парламент Умберто Делгадо Роса – директор за биоразнообразието в Европейската комисия. И запитал „какво послание ще отправим към света, ако не можем да се справим със собствените си хищници?“
Благодарение на защитения им статус в ЕС, в рамките на няколко десетилетия вълците се превърнаха от вредители, които бяха избивани, тровени и умъртвявани, до строго защитен вид и броят им се възстанови и увеличи. И макар промяната да се оценява по-скоро като позитивна за биоразнообразието, много фермери се оплакват, че грижите за опазване на хищниците са прекалени. А спорът вече се превръща в политически проблем – много земеделци и политици искат промяна на политиката на блока, която да улесни отстрела на вълци.
Увеличеният брой вълчи нападения наля масло в огъня на най-големите от години протести на земеделски стопани, които са бесни от растящите разходи и бюрокрация. През последните седмици ядосани фермери блокираха пътища във всички големи европейски столици с трактори, овце и крави. Мотивите им са, че не вярват на политиците, че защитават селските райони. Например, в испанската провинция Авила са били регистрирани 1400 вълчи нападения само през миналата година.
Но инцидентът, който промени коренно нещата и постави контрола на вълците в светлината на прожекторите, се случи през септември 2022-а когато вълк проникнал във ферма в германската провинция Долна Саксония и убил кафявото пони Доли, носещо отличителен знак, принадлежащ на председателката на ЕК – Урсула фон дер Лайен. След инцидента фон дер Лайен се заела лично с вълчия проблем, давайки изявления и изпращайки писма до членовете на Европейската народна партия, на която е член. Година по-късно ЕК издала доклад от 100 страници за популацията на вълците в Европа и през декември предложила официално да се намали статуса на защита на хищниците, което да помогне на държавите с много вълци да определят квота за лова им.
„Концентрацията на вълчи глутници в някои европейски региони се е превърнало в реална заплаха, особено за добитъка“, коментирала тогава фон дер Лайен. И посочила, че „за да се постави под по-активен контрол популацията, местните власти трябва да са по-гъвкави, а нормативите на европейско равнище трябва да ги улеснят“.
Говорител на ЕК определил защитата на вълците като „консервационен успех“, но обърнал внимание, че „нарастването на броя им увеличава конфликтите с дейността на хората и оказва сериозен натиск в специфични области и региони“, което налага „адаптация на правния им сатус на защита“.
След това Брюксел поискал от държавите-членки на ЕС да настояват за промени на Бернската конвенция, която регулира съхранението на дивата природа и животни на Стария континент. Това ще направи вълците просто „защитен вид“ вместо „строго защитен“, каквито са в момента, и ще позволи лова им.
Критиците на промените твърдят, че всички погледи са вперени към изборите за ЕП в началото на юни когато се очаква Европейската народна партия да спечели най-много места. Самата фон дер Лайен е водещ кандидат за нов мандат начело на ЕК, което увеличава опасенията, че новият ЕП може да забави акциите за климата точно в решителното десетилетие.
Европейските консерватори използват вълците като „инструмент на кампанията“, за да мобилизират електората срещу зелените политики, твърди Томас Вайц- член на ЕП от Партията на Зелените, който живее в Австрия. Вайц допълва, че целият вълчи дебат е изключително популистки и пасва пълноценно на чувствата, древните страхове и популарните приказки на Братя Грим.
Според Европейската агенция по околна среда „ловът не е правилното решение и обстановката изобщо не се е променила, а промяната е единствено наближаващите избори“.
Според ловните организации, членовете им са най-силно заинтересовани от съхраняването на здравите екосистеми и избиването на десетки вълци само при една хайка, което е било обичайно преди десетилетия, няма смисъл. Когато са били законно разрешени, разрешителните за ловуване на вълци са започвали от около 10 хил. евро, което плюс настаняването и разходите за храна, плащани от големите ловни дружинки, е било важен източник на доходи на малките села. Както и начин да се поддържа развитието на европейските селси райони в условията на застаряващо население.
Засегнатите от вълчите набези пък настояват за баланс, защото, според тях, в момента защитата на хищниците е на ниво 100, а на стадата – на 0. Те обясняват, че Европа се нуждае от своите фермери и овчари, защото пашата може да намали огромния въглероден отпечатък на отглеждания на закрито едър рогат добитък – свободно скитащите по планините животни се нуждаят от по-малко храна, поддържат горите чисти от храсти и помагат за предотвратяването на горси пожари. Но същевременно, ги прави лесна плячка на вълците.
В момента ЕС позволява единствено лова на индивидуални животни, за които е доказано, че са много вредни за добитъка. В много държави се изисква официално съдебно разпореждане за ликвидирането им, което прави процеса дълъг и бюрократичен. Същевременно, вълците са интелигентни хищници, които прекосяват огромни площи и терени, а някои се движат из целия континент. А това прави залавянето им трудна задача.
В случая с вълка, изял понито на фон дер Лайен, местният съд е издал разрешение да бъде убит от ловци едва след като ДНК анализ е доказал, че е убил не само Доли, но и поне още 12 овци и крави в региона. Съдебното разрешително е изтекло през януари, но ровците не са намерили хищника и той още е жив.
Защитници на околната среда и членове на Зелените от ЕП посочват, че има решение на проблема и без да се включват ловци. ЕС вече компенсира някои фермери, отглеждащи едър рогат добитък, за всяко домашно животно, убито от вълк, като само през 2022-а са били изплатени 18.7 млн. евро. Предоставя се и финансова помощ за инвестиране в мерки, предотвратяващи атаките. Тези пори са необходими, защото огражденията и кучетата от порода мастиф, които са държали вълците на разстояние, вече не се използват в местата, където хищниците са изчезнали. И възстановяването им е скъпо и трудно.
