Европейският съюз се стреми да заеме лидерска позиция по отношение на войните в Украйна и Газа, но „меката сила“ няма да свърши работа. За разлика от Европа, Съединените щати (САЩ) с ястребовия си подход успяват да се наложат доста по-успешно и от решенията им да има последствия.
В безпрецедентен ход президентът на САЩ Джо Байдън постави ултиматум на израелския премиер Бенямин Нетаняху в четвъртък (4 април) – да защити палестинските цивилни и чуждестранни хуманитарни работници в Газа или Вашингтон може да ограничи подкрепата за Израел във войната му срещу „Хамас“. Вашингтон е най-близкият съюзник на Израел и Тел Авив разчита изключително много не само на американските доставки на оръжие, но и на дипломатическата закрила.
Чашата обаче преля, когато след месеци призиви на САЩ към Израел да промени военната си тактика, довела до смъртта на над 30 000 палестинци, при нова израелска атака наскоро загинаха седем хуманитарни работници от организацията World Central Kitchen.
Белият дом не каза какви точно стъпки изисква от Нетаняху, но анализатори смятат, че
заплахата е свързана със забавяне на американския оръжеен трансфер
и ограничаване на подкрепата в ООН.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън беше по-прям – “Ще кажа само това – ако не видим промените, които трябва да видим, ще има промени в нашата политика.“, посочи той.
В четвъртък вечерта, само няколко часа след ултиматума на Вашингтон, израелското правителство обяви няколко стъпки за увеличаване на потоците от помощ за Газа, включително отваряне на пристанището Ашдод, преминаването през Ерез в северна Газа и увеличаване на доставките на помощ от Йордания.
Часове след разговор между лидерите на САЩ и Израел, в който Байдън отправи остри критики, в петък, Съветът на ООН по правата на човека прие резолюция, която призовава Израел да бъде подведен под отговорност за
възможни военни престъпления и престъпления срещу човечеството,
извършени в ивицата Газа.
Двадесет и осем държави гласуваха в подкрепа, 13 се въздържаха и шест гласуваха против резолюцията. Документът настоява и спиране на продажбите на оръжия на Израел. Това е първият път, когато висшият орган на ООН по правата на човека заема позиция за войната с “Хамас”.
Съвсем различен е подходът на ЕС. Ръководителят на европейската дипломация
Жозеп Борел също осъди израелския удар в Газа,
довел до смъртта на седмина хуманитарни работници, и призова да започне разследване.
“Осъждам това нападение и настоявам за започване на разследване във възможно най-кратък срок. Въпреки всички искания за защита на цивилното население и хуманитарните работници, ние продължаваме да виждаме как невинни хора биват убивани”, заяви Борел.
Франция, Испания и Ирландия и още две –три държави от блока също осъдиха нападението, но някои казаха, че трябва да се изчака разследването да се разбере какво точно е станало. След това пък Европейският съюз осъди извършеното в понеделник израелско нападение срещу иранското консулство в Дамаск, при което загинаха най-малко седем души.
Брюксел призова страните в региона да проявят сдържаност и изтъкна
международно утвърдения принцип за неприкосновеност на дипломатическите сгради.
Интересно е да се отбележи, че в изявлението на ЕС не се споменава Израел. Не за друго, а защото европейската политика, позната като „Да си траем, че да не обидим някого!“, е неизкоренима. И точно тя е причината, поради която от призивите и осъжданията на ЕС няма почти никакъв ефект. Това е делово „осъждане“, зад което не стои нищо и затова никой не се притеснява, че щего споходят някакви последици. Признаци, че Израел някак си се е стреснал от измъчените осъждания на Брюксел, също няма.
В някои случаи „меката“ политика на ЕС е била по-добър вариант от рязката и директна позиция на САЩ. Но, но когато става въпрос за убийството на десетки и стотици хиляди цивилни и хуманитарни работници, няма как да се харесаме и на едните, и на другите. така че, ако иска някой да е лидер и човечеството да го запомни с добро, категоричната му позиция е задължителна. Останалото е въздух под налягане и имитиране на дейност с боздуган от захарен памук.
