Прокуратурата на Полша трябва да направи щателна проверка на държавната енергийна група “Орлен” след разкритието, че тя е платила 400 млн. щ. долара за суров петрол, който никога не е получила, призова на 12 април полският финансов министър Анджей Домански. През седмицата концернът призна, че по време на мандата на бившия главен изпълнителен директор Даниел Обайтек швейцарското й търговско поделение не е получило барелите, за които е платило, което е принудило компанията-майка да отпише 1.6 млрд. злоти (400 млн. щ. долара)от баланса си.
Общественото обвинение и други служби трябва да прегледат задълбочено какво е правил Обайтек”, коментирал за радио Zet Домански. Той допълва, че отписаната сума е “огромна загуба, която говори за изключителна безотговорност”.
Самият Обайтек пък е споделил в социалната платформа X, че отговорността на трансакцията на швейцарското поделение е на сегашните мениджъри. В отговор на множество въпроси за проведени търгове, той е казал още, че фирмените одити са показали, че различните процедури по възлагането на обществени поръчки на “Орлен” са изпълнени законоосъобразно и под надзора на службите за сигурност.
Поделението е направило плащанията на петролни посредници, с които компанията не е работила никога преди и без никакви гаранции, посочва в официално изявление на 11 април “Орлен”. Загубата и необичайният начин на плащания поставят под съмнение фирмения корпоративен контрол.
Координаторът за специалните служби на Полша – Томаш Симоняк – е уверил, че прокуратурата разследва случая “Орлен “изключително сериозно”.
Обайтек – лоялен привърженик на предишната полска администрация, отдавна е в радара на новите управляващи. През януари прокуратурата започна няколко разследвания на сделката на “Орлен” за поглъщане на петролната рафинерия “Група Лотос”, както и на ценовите й политики, довели до недостиг на гориво в бензиностанциите.
В средата на седмицата цените на акциите на полските енергийни дружества паднаха най-рязко за последните 18 месеца след като високопоставен член на правителството изложи планове за отказ от решението за отделяне на замърсяващите им атмосферата активи в полза на обратното включване на мините към генераторите на електроенергия. Подобен акт би усложнил усилията на страната да направи преход към зелена енергия, но пък ще помогне на държавната хазна.
Предишната полска администрация, която загуби властта след изборите на 15 октомври 2023-а, планираше да отдели въглищните и лигнитните активи от държавните енергийни дружества в опит да направи енергийния сектор по-привлекателен за инвеститорите и за банките. Най-силно зависимата от твърди изкопаеми горива държава на Европейския съюз пресметна, че ще трябва да похарчи грубо 400 млрд. щ. долара, за да изпълни целевите климатични параметри на блока.
Предлаганата сделка включваше прехвърлянето на централите на въглища и на мините на правителствена агенция, наречена NABE (Национална агенция за енергийна сигурност). Което, според предишните управляващи, щяло да позволи на държавните енергийни дружества достъп до нужното им финансиране за пренасочване на генерирането на електричество към възобновяеми източници. Задачата не търпеше отлагане заради натиска над страната, разчитаща на въглища за 70% от електроенергията си .
Част от офертата на предишните полски управляващи беше най-големият полски енергиен производител PGE да получи 849 млн. злоти (приблизително 214 млн. щ. долара) за активите си, включително и за най-голямата електроцентрала в Белхатов. Както и погасяване на дълга на въглищните централи от 5.4 млрд. злоти за срок от осем години. Подобно на PGE, и други енергийни дружества като Tauron Polska Energia, Enea и Energa, също са получили предложения за въглищните активи с различни оценки и условия за погасяване на задълженията.
Новото коалиционно правителство на Доналд Туск обаче отдавна изразява несъгласието си с това отделяне, а министърът на промишлеността Маржена Чарнецка буквално провали проекта в интервю за полския всекидневник “Жечпосполита”, публикувано на 10 април. В него тя посочва, че предишните управляващи са целели просто да дадат възможност на банките “да финансират проекти за иззеленяване на енергийния микс на енергийните дружества”. И допълва, че “проблемът с въглищните активи няма да бъде решен, а просто ще бъде прехвърлен на държавната хазна и на полските данъкоплатци”.
Вместо това министърката предлага PGE да бъде свързано с мините в Силезия, а Tauron Polska Energia да получи обратно мините, които е прехвърлила на държавата пред година. Enea пък няма да може да осъществи плановете си за продажба на мината Lubelski Wegiel Bogdanka на хазната. Подробности за новия правителствен план ще бъдат представени през юли.
Министерството на държавните активи, което упражнява надзор върху управляваните от държавата енергийни дружества, обяви, че все още анализира качествата на проекта за делянето на въглищата и бъдещия му принос, без да коментира интервюто на Чарнецка.
Новият главен изпълнителен директор на PGE Дариуш Марчек сподли през миналата седмица, че компанията трябва да предприеме “бързи и целенасочени действия”, за да привлече инвестиции за възобновяема енергия и че въглищните активи подкопават възможностите й да харчи пари за офшорни вятърни проекти в Балтийско море.
Анализатори от бранша пък посочват, че идеята за консолидация на въглищните мини с електрическите генератори връща страната в изходна позиция. И внушава, че правителството предпочита да подкрепя мините чрез енергийните дружества, а не чрез държавния бюджет, което ще има отрицателен ефект върху миноритарните акционери.
