Корупцията в България през 2023 година бележи най-високото си ниво за последните две десетилетия. Това показват данните от традиционния доклад на Центъра за изследване на демокрацията, озаглавен “Завладяната държава: В търсене на антикорупционни резултати“. През 2023 година административната корупция в България достигна трети връх за последните две десетилетия, като при 30% от гражданите и една четвърт от компаниите има засилен корупционен натиск и повишено лично участие в корупция, се казва в анализа.
Ескалиращото геополитическо напрежение в световен мащаб, пример за което са конфликтите в Украйна и Близкия изток, застрашава развитието на демокрацията и доброто управление. Предизвикателствата към установените принципи на международната общност от страна на Русия и Китай окуражават авторитарни и клептократични режими в борбата им срещу демократизацията и върховенството на правото. По този начин се отслабва действието на многостранните антикорупционни споразумения като Конвенцията на ООН срещу корупцията и стандартите за върховенство на правото при разширяването на Европейския съюз.
България е пример за тази тенденция. През миналата година административната корупция в страната достига връх, като физическите лица и предприятията са подложени на значителен корупционен натиск. Данните отчитат криминална и политическа намеса в съдебната система, която парализира усилията за премахване на завладяването на държавата и за постигането на напредък в разследването на знакови дела.
В доклада на ЦИД са очертани основните стратегии за справяне с тези предизвикателства. България се нуждае от навременни политики, насочени към защита на икономическата ѝ сигурност срещу Русия, разкриване и предотвратяване на завладяването на държавата и подобряване на механизмите за борба с изпирането на пари, особено в енергийния сектор. От решаващо значение е да се разшири мандатът на Европейската прокуратура, така че да включва нарушения на санкциите на ЕС срещу Русия, предвид неефективния и избирателен характер на националното правоприлагане. Рестартът на контролната система от регулаторни и правоприлагащи органи следва да се осъществи успоредно с усилията на ЕС за борба със стратегическата корупция чрез партньорство между реформаторски настроени политици, гражданското общество, частния сектор и международните партньори.
Липсата на резултати в редица знакови случаи на завладяване на държавата става още по-тревожна на фона на новите данни за търговия с (криминално и политическо) влияние в съдебната система, както и от неработещите регулаторни и специализирани антикорупционни институции.
Отслабена е способността на страната ни да гарантира икономическата си сигурност срещу стратегическата корупция, която Русия използва като инструмент за натиск в Европа. Защитата на демокрацията в страната изисква да се даде приоритет на две паралелни политики: разкриване и противодействие на механизмите, чрез които Кремъл подхранва политическата корупция, и по-ефективно прилагане на мерките срещу изпирането на пари, с акцент върху незаконните финансови пaотоци в енергийния сектор.
Тъй като прилагането на антикорупционното законодателство в страната е неефективно и избирателно, е необходимо да се използва мандатът на Европейската прокуратура, като той следва да бъде разширен, за да обхване и нарушенията на санкциите на ЕС срещу Русия.
Антикорупционните реформи трябва да станат действителен, а не декларативен приоритет за правителството. Неотдавнашните изменения на Конституцията имат потенциала да засилят съдебната и политическата отчетност. Необходим е рестарт на контролната система от регулаторни и правоприлагащи органи.
Стратегическата корупция и завладяването на държавата са предизвикателства за целия Европейски съюз, като България едва ли може да бъде посочена като най-големия нарушител. ЕС трябва значително да увеличи усилията и капацитета си за справяне с тях чрез изграждане на коалиции за стратегическо противодействие на корупцията. Битката срещу нарастващия глобален авторитаризъм може да се спечели само чрез активното участие на реформатори–политици, гражданското общество, частния сектор и международните партньори.
Данни или спекулации
Антикорупционната политика в България продължава да се изработва и прилага „на сляпо“. Въпреки че множество национални и международни усилия доведоха до практически иновации за справяне с корупцията, все още липсва утвърдена от правителството система за измерване и мониторинг на корупционните рискове. Всяка антикорупционна политика – особено такава, която дава приоритет на превенцията – изисква възможно най-пълна картина на социалния контекст, в който се заражда и реализира корупцията.
Тъй като правителството няма механизъм за събиране на данни и оценка на риска, клептократичният елит в България може да си позволи да отхвърля твърденията за корупция като обикновени спекулации. Поради липсата на такъв механизъм, Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията не дефинира целеви показатели и не третира проблема със завладяването на държавата. Стратегията съдържа неангажиращо намерение за създаване на механизъм за мониторинг, но без особена конкретика, а действащото антикорупционно законодателство предписва прилагането на актуализирана методика за оценка на корупционните рискове в публичната администрация от 2019 година.
Ефективното прилагане на всяка правителствена политика изисква надежден механизъм за обратна връзка за нейната ефективност. Това е особено важно за борбата с корупцията, тъй като:
• Ефектът от антикорупционните политики не може да бъде установен само с помощта на стандартните статистически методи. Те трябва да бъдат допълнени с виктимизационни изследвания, които предоставят надеждна информация за разпространението на корупцията, включително във високорискови области като обществените поръчки.
• Степента, в която корупцията се счита за (не)допустима от обществото, е важна за разработването на политики. Обществото, от своя страна, се нуждае от постоянни доказателства за резултатите от антикорупционните мерки, за да може доверието в действията на правителството да се затвърди.
Уязвимост към стратегическа корупция: руското икономическо присъствие
Въпреки всички усилия за прекъсване на каналите на руското влияние в Европа, икономическият „отпечатък“ на Русия в България остава един от най-големите в ЕС и НАТО. Русия контролира най-голямата компания в българската икономика. В продължение на години Лукойл-България проявява публично пренебрежение и не се съобразява с митнически разпоредби и антимонополно законодателство. Руската управа на компанията запазва достъпа си до най-високите нива на българското правителство дори след руската инвазия в Украйна и въвеждането от ЕС на 13 пакета икономически санкции.
До август 2023 година “Лукойл” запазва контрола си върху петролния терминал „Росенец“ – стратегически актив на черноморското крайбрежие, за който се твърди, че се е използвал за незаконни дейности, включително контрабанда на оръжия и горива. Пристанището и рафинерията се охраняват от контролирана от Русия частна охранителна фирма, която се използва за възпрепятстване на достъпа и контрола на българските данъчни, митнически и гранични органи.
Без да представи икономическа и техническа обосновка, България си осигури изключение (дерогация) от забраната на ЕС за внос на руски суров петрол и петролни продукти през май 2022 г., в момент, когато Германия и Италия предприеха решителни стъпки за премахване на контролираните от Русия енергийни активи на своите територии. В същото време, българското правителство заплаши да наложи вето на целия пакет от санкции на ЕС, ако страната не получи исканата дерогация (единствена за държава членка с излаз на море).
Дерогацията позволи на Лукойл да продължи да внася руски суров петрол през по-голямата част от 2022 и 2023 г., което доведе до свръхпечалба, оценена на около 3 млрд. долара. Няколко правителства защитиха дерогацията, въпреки многобройните доказателства, че тя не е от полза за местните потребители и данъкоплатци и факта, че алтернативни доставки на суров петрол са възможни без големи рискове за енергийната сигурност или околната среда.
Около една трета от произведените от руски петрол горива са били изнесени чрез прехвърляне от кораб на кораб в гръцки и малтийски води, за да се прикрие произходът и крайното им местоназначение (включително в ЕС и САЩ). Дерогацията се превърна в една от най-очевидните пробиви в режима на санкции на Запада, позволявайки на Кремъл да генерира поне 1,5 млрд. долара допълнителни преки данъчни приходи от продажбата на петрол през 2023 година,13 с което общата полза за руската икономика достигна 4,5 млрд. долара.
След силен обществен натиск българският парламент отмени дерогацията от март 2024 година, десет месеца по-рано от първоначалния срок. Депутатите от парламентарното мнозинство обаче оставиха две вратички в закона, които на практика компенсират Лукойл.Те позволиха на руската компания да продължи да изнася ограничено количество горивни продукти и да внася руски суров петрол над ценовия таван от 60 долара, наложен от Г-7.
Престъпление без наказание: корупция по високите етажи на властта
В края на 2023 година държавното обвинение прекрати още едно първоначално широко разгласено наказателно дело за предполагаема корупция по високите етажи на властта. Наблюдаващият прокурор прекрати досъдебното производство за изнудване, образувано по жалба на хазартния магнат Васил Божков срещу бившия министър-председател, бившия финансов министър и бившия пиар на правителството. Божков твърди, че в продължение на няколко години е изтеглил в брой от банковите си сметки и е предал като подкуп на посочените държавни служители 60 млн. лева. Въпреки че банката е докладвала за тегленията в брой на отдел „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, както се изисква по закон, не е известно от страна на компетентните органи да са предприети някакви последващи действия.
В постановлението за прекратяване на досъдебното производство се посочва, че разследването по случая е продължило около година и половина, през което време прокуратурата твърди, че е извършила „всички възможни и необходими действия“ за разкриване на предполагаемия подкуп. Резултатите от тези действия дават основание на прокуратурата да заключи, че „не са налице достатъчно данни за извършено престъпление“. Съдържанието на постановлението, безпрецедентно по своя обем, повдига сериозни въпроси относно антикорупционната решимост на прокуратурата:
• Защо разследването е проведено по първоначалната квалификация на престъплението (изнудване), въпреки че в показанията на много свидетели има достатъчно данни, че пликове, вероятно съдържащи пари за подкуп, са били предавани периодично между лица, които не би трябвало да имат финансови взаимоотношения? Прокуратурата е трябвало да разшири процесуално-следствените действия и да установи дали е възможно да е извършено друго престъпление, например подкуп или търговия с влияние.
• Въпреки че разследването засяга хора, заемали ключови постове в изпълнителната власт по времето, по което са се извършвали твърдените действия, от съответните административни структури на практика са разпитани само две секретарки на бившия финансов министър, като техните показания въобще не са коментирани в иначе внушителното по обем постановление на прокуратурата.
• Защо разследването се ограничава само до разпити на свидетели? Няма информация да са били предприети други процесуално-следствени действия, с изключение на справка за тегления на пари в брой от банковите сметки на подателя на сигнала, която потвърждава твърденията. Няма данни да е търсена информация за финансовото състояние на лицата, за които се твърди, че са получили парите, или на свързани с тях лица.
Освен това не са правени справки в публично достъпни източници, като например техните имуществени декларации, нито са предприемани по-сериозни действия, като разкриване на банкова тайна, проверки на извлечения от сметки. Такива случаи от значителен обществен интерес, при които разликата между потенциалните вреди, причинени вероятно от политическа корупция, и явно повърхностните действия по прилагане на закона е голяма и очевидна, допълнително подхранват общественото недоверие в усилията на държавата за борба с корупцията.
Инфраструктура на регулаторните и контролните органи в България
Контролната система обхваща държавните органи, които упражняват контрол за спазването на закона в различните сфери на обществения живот. В изпълнение на своите функции те извършват проверки, установяват нарушения и налагат санкции. Ако в хода на работата си тези органи разкрият данни за извършено престъпление, те са задължени да изпратят материалите на прокуратурата за образуване на наказателно производство. Ефективността на комуникацията и обменът на информация между контролните органи и прокуратурата е от изключително важно значение за успешното противодействие на престъпността и корупцията. Тези органи включват много различни видове институции, като редица от тях имат и преки отговорности за предотвратяване и противодействие на корупцията:
Независими органи (на подчинение на парламента, общо 16): например Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори, Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Комисия за енергийно и водно регулиране, Комисия за регулиране на съобщенията, Комисия за финансов надзор, Комисия за противодействие на корупцията, Съвет за електронни медии, Централна избирателна комисия, Българска народна банка.
Държавни агенции и администрации на държавни комисии (обикновено подчинени на Министерския съвет; общо 15): например Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Държавна агенция „Технически операции“, Държавна комисия по сигурността на информацията, Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти.
Агенции и органи, създадени със закон (на подчинение на Министерския съвет или на министерствата; общо 37): например Агенция за държавна финансова инспекция, Агенция за държавни предприятия и контрол, Агенция за ядрено регулиране, Агенция „Митници“, Агенция „Пътна инфраструктура“, Българска агенция по безопасност на храните, Дирекция за национален строителен контрол, Държавен фонд „Земеделие“, Национален осигурителен институт, Национална агенция за оценяване и акредитация, Национална агенция за приходите, Национална здравноосигурителна каса, Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Изпълнителни агенции (на подчинение на министерствата; общо 32): Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Изпълнителна агенция „Електронно управление“, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“, Изпълнителна агенция по горите, Изпълнителна агенция по лекарствата, Изпълнителна агенция по околна среда, Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“.
Освен гореизброените органи и администрации съществуват още 144 специализирани териториални администрации към централните органи, създадени като юридически лица с нормативен акт, като например басейнови дирекции, дирекции на природни паркове, дирекции на национални паркове, лесозащитни станции, областни дирекции по земеделие, регионални дирекции по горите, регионални здравни инспекции, регионални инспекции по околната среда и водите, регионални управления на образованието и териториални статистически бюра.
Инспекторати в държавната администрация: В повечето държавни администрации има и инспекторати, които отговарят за прилагане на етическите и професионални стандарти в публичната администрация. Те се координират от Главния инспекторат към Министерския съвет, който докладва директно на министър-председателя. Те са задължени да докладват за всички нарушения, включително за възможна корупция. Главният инспекторат изпълнява и функциите на секретариат на Националния съвет по антикорупционни политики.
