Наследниците – потомци на датския магнат Ларс Емил Брун са чакали точно 100 години, за да получат наследството си, оценявано в момента на 72 млн. щ. долара. Въздържанието не е било доброволно, доколкото поне един внук на богаташа се е опитал, но не е успял да наруши волята на Брун, която била колекцията му от монети да бъде съхранявана сто години след смъртта му и след това да бъде продадена на аукцион. Най-накрая часът настъпил и продажбата на неговите 20 хил. монети и медали започва чрез аукционната къща по нумизматика и дилър Stack’s Bowers и ще продължи няколко години.
Първият транш от колекцията трябва да бъде предложен през тази есен. Вице-президентът на компанията Викен Йегпариян, който отговаря за нумизматиката, коментира, че „когато преди няколко години чул за първи път за тази колекция…бил поразен, че подобно нещо изобщо може да съществува“.
През целия си живот датският търговец и нумизмат Брун (1852-1923-а) натрупал монументална колекция от монети, медали и хартиена валута, предимно от държавите, свързани по някакъв начин със Скандинавския полуостров. Това са Дания, Норвегия, Швеция и колониите, управлявани навремето от датчаните, норвежците или шведите като Датска Западна Индия (днес Американски Вирджински острови) и Транкебар (Тарангамбади). Брун е колекционирал дори английски монети от времето когато датчаните са управлявали страната от царуването на крал Кнут Английски (получил прякора „Кнут Велики“).
След като придобил всичките тези предмети обаче Брун започнал да оценява националната им значимост. Преживял разрушенията от Първата световна война, търговецът не бил убеден в сигурността на датското културно наследство, поради което решил да ограничи сбирката си до Колекция от монети и медали на Датската кралска династия. И, след 100 години, ако националната колекция е останала непокътната, да продаде своята чрез публичен търг. А средствата от него да отидат в директните му наследници.
Така през последния век сбирката на магната, създал компания, специализирана в опаковането и продажбата на едро на масло през 1883-а, останала необезпокоявана в Националния музей на Дания, достъпна единствено за учените и далеч от очите на обикновените хора.
Датските медии проявяват от години интерес към тази история и от време на време потомците на Брун са коментирали публично предстоящото получаване на наследството. Един от тях е отбелязал, че неговият баща е шофьор на такси и би могъл „да купи нов комплект за голф“ ако и когато колекцията бъде продадена.
Иронията е, че съхранявайки сбирката в продължение на 100 години, магнатът е успял да отстрани успешно наследниците от фамилното богатство. Йегпариан посочва, че е прочел някъде, че в последните 10 или ранните 20 години на миналия век състоянието на Брун е било оценявано на 200 млн. щ. долара в сегашна стойност. И че по онова време колекцията е имала огромна стойност.
С други думи, днешните потомци не са богати благодарение на наследството.
Stack’s Bowers все още каталогизира колекцията, която за последен път е преминала през инвентаризация след смъртта на Брун и съдържа отделни линии от еднотипни елементи, примерно – 43 медала. Все пак, компанията може да каже, че сбирката съдържа грубо 20 хил. предмета: около 15 хил. монети, 4600 медала и символи, 330 банкноти и около 1800 заглавия на книги, повечето от които – по няколко тома.
Оценката на колекцията се базира на сумата от 500 млн. датски крони (72 млн. щ. долара), за които е застрахована. Като се има предвид обема в комбинация с нейната насоченост, аукционната къща все още работи по уточняването на продажбите и на целевата група от лица, проявяващи интерес към тях. Напоследък са отбелязани няколко рекорда на пазара на колекционери на монети. През 2021-а „Сотбис“ продаде златна монета за 18.9 млн. щ. долара, а в началото на април Stack’s Bowers продаде медал Comitia Americana за 900 хил. щ. долара – световен рекорд за бронзов медал, предлаган на търг.
Експерти от бранша коментират, че пазарът на монети е по-устойчив, стабилен и със здравословен подем. И че на него не се наблюдават спадове, подобни на случващите се в други категории.
За колекцията на Брун има наколко очевидни пазара, според Йегпариан. Един от тях несъмнено е скандинавският. Но съществуващите редки предмети ще предизвикат интерес и на международната сцена. Той очаква търсене от американски, европейски и азиатски колекционери, които няма скандинавски монети и могат да бъдат привлечени от историята на сбирката, стойността и рядкостта на обектите.
