Кога България ще приеме еврото е въпрос, чийто отговор продължават да търсят икономисти и финансисти. Залозите за евродатата варират от „половин година” до „след 2 години”. Аргументи не липсват при всеки залог, въпреки почти непрогледната предсказуемост в българския политически живот. На всичкото отгоре се прокрадва и една сляпа надежда, че страната ни може да бъде приета и без да изпълни стриктно критерия за инфлация. За пример се сочи Хърватия, която бе приета с леко завишена над изискуемата инфлация.
България вероятно няма да въведе еврото от 1 януари следващата година. Управителят на БНБ Димитър Радев каза, че по-възможният сценарий за присъединяване към еврозоната е по-късно през 2025-та.
Интересна е позицията и на Българската стопанска камара, която е била част от разширения състав на междуведомствената работна група – нефинансов сектор, ангажирана с подготовката на проектозакона за въвеждане на еврото.
„Датата, по която работихме тогава беше 1 януари 2025 г., впоследствие се разбра, че България вероятно няма да отговори на инфлационния критерий до излизането на редовния конвергентен доклад през юни тази година и ще се търсят варианти за извънреден конвергентен доклад. По този начин възможните дати стават или 1 март, или 1 юли 2025 година“, отбеляза зам.-председателят на БСК Станислав Попдончев. Той уточни, че датата на въвеждането на европейската валута е много важна за бизнеса, тъй като на него са му „… необходими между 6 и 8 месеца, за да пригоди дейността си за работа с евро, като това включва и фискални устройства, и вътрешен бизнес софтуер, и други процеси“.
Въпреки позитивното развитие на инфлацията, продължаваме да сме далече от покриване на ценовия критерий за еврозоната. Средно стопяваме на месец около 0.2-0.3%, което ще рече. че ни трябват около 8-10 месеца, за да го постигнем. Това пък е мнението на Любомир Дацов, член на Фискалния съвет. „Получава се нещо като при диетата, последните килограми най-трудно се стопяват”, обяснява той.
Депутатът икономист Георги Ганев обаче има известно несъгласие с Дацов.
„Аз ползвам 8 различни възможни формулировки на инфлационния критерий”, твърди Ганев. При линейна екстраполация на тренда на доближаване на България към критерия от последните 4 месеца, по една от формулировките критерият ще е изпълнен с данните за юли, по пет от формулировките – с данните за август, по една – с данните за септември и по една – с данните за октомври. Това значи най-много 7 месеца, посочи той.
Дацов обаче му отговаря, че в момента разликата до критерия е около 2% и ако си поиграем държава по държава и отгатнем кои ще бъдат тези с най-ниска инфлация и колко ще е средната между трите отличнички, има някаква възможност да се случи за 4 месеца. Но това е с допускане за завръщане на инфлацията в държави с туризъм, Германия и Нидерландия да се подадат на натиска на синдикатите за заплати и т.н.
И икономистът Милен Керемедчиев не е съгласен с оптимизма, че на 1 януари 2025 г. влизаме в еврозоната. Това е повече политическо отколкото практическо решение, посочва той, но се видя, че европейските институции не са склонни да си затворят очите за някои нередности. „Да, България отговаря на всички критерии без един – инфлацията, два пъти по-висока от заложената е“, коментира бившият зам.-външен министър Керемедчиев.
По думите му България няма да бъде подмината от покачване на инфлацията, каквото се случва в Европа, предвид водените войни и блокирането на важни транспортни пътища. Неговата прогноза е, че ако до края на годината или средата на 2025-та не влезем в еврозоната поради изцяло политически причини, това ще се отложи напред във времето. „Даже 2027 г. за мен е оптимистична дата“, заявява Милен Керемедчиев.
