Съдията от бившия Специализиран наказателен съд Иво Хинов е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съд относно правото на контрол върху разпределението на делата отстрана административните ръководители. Оказва се, че след като направил тъкмо това заедно с колежката си Христинка Колева като съдии в Софийски градски съд, срещу него започнало дисциплинарно производство. В отговор на това Хинов решава да се обърне към съда в Люксембург, определяйки го като „приятеля на съдиите в техните сблъсъци с изпълнителната и законодателната власт“.
„На пръв поглед настоящето запитване касае един дребен и банален ведомствен проблем. В основата е национална правна система, съобразно която административният ръководител има монопол върху разпределението на делата. За да се ограничи произвола при това разпределение, е въведен принципът за случайния подбор. След това монополът на административния ръководител върху разпределянето на делата продължава да не бъде поставян под съмнение. Този негов монопол е оспорен, обаче, от двама съдии, които считат, че съдът следва да контролира как административният ръководител е спазил принципа за случайния подбор и съдът следва да поправи допусната от него грешка. Оттук административният ръководител, в желанието да запази монопола си, започва дисциплинарно производство срещу тях. Съответно вторият от тези съдии, знаещ, че Съдът на ЕС е приятел на съдиите в техните сблъсъци с изпълнителната и законодателната власт, отправя преюдициално запитване“, пише Хинов.
С аргумента, че е налице спор за правомощия, при което всяка от страните използва наличните оръжия – дисциплинарно производство и преюдициално запитване, Хинов подчертава че „това е история незначителна и жалка“. Но и настоява, че „при един по-дълбок поглед, в основата е принципът за независимостта на съда, като проявление на правовата държава“. Предмет на спора е разпределението на дело от 2014 г. срещу организирана престъпна група, което Иво Хинов е водил в спецсъда, а след закриването му производството продължава в Наказателното отделение на СГС, където той е преназначен.
Там делото е разпределено на Христинка Колева, която провежда няколко безуспешни заседания, всички отложени заради поради заболяване на обвиняемите. Тогава Колева приема, че Иво Хинов трябва да поеме отново делото. А той е известен с прилагането на подход, основан на практика на Съда на ЕС, въз основа на който никога не отлага делата. Именно Хинов продължава да води делото срещу най-голямата престъпна група за наркоразпространение начело с Радо Ланеца и Весо Паяка, като никакви отсъствия на участници в процеса не са в състояние да го накарат да отложи съдебно заседание.
След като Колева изпраща делото на Хинов, той насрочва незабавно открито съдебно заседание за изслушване на страните, в което да бъде обсъден и въпросът за това дали е спазен принципът за случайно разпределение. Адвокатите на свой ред възразяват с аргумента, че Христинка Колева е допуснала грешка с изпращането на делото директно на Хинов, и поясняватче то е трябвало да отиде при административния ръководител, който да извърши ново разпределение. Хинов пък отвръща в свой стил, че грешка няма, и след като осем години е гледал делото, то съобразно принципа за случайния подбор именно той трябва да го довърши.
„Стъпвайки на положението, че случайният подбор е издигнат от законодателя като принцип за организиране на правосъдието, както и на положението, че всеки съд има правомощието сам да провери собствената си компетентност, съдията приема, че този въпрос е съдебен (т.е. следва да се реши от съда, вкл. и след инстанционно обжалване), а не е административен (т.е. не следва да се реши от административния ръководител)“, мотивира се Хинов в преюдициалното си запитване.
Два негови акта по дело са обжалване вече от защитатат пред Софийския апелативен съд с довода, че така е нарушен принципът за случаен подбор. По едната жалба въззивната инстанция приема, че само административният ръководител има правомощието да извършва преценка дали при първоначалното разпределение на делото е бил спазен принципът за случайния подбор. В противен случай се получавал като краен резултат „възможност на всеки един съдия да откаже разглеждане на възложено му по предвидения в закона ред дело и да го възложи на друг съдия, което се явява процесуално недопустимо“. Друг въззивен състав пък отказва да се занимава с този въпрос, като изтъква че преди да е започнало същинското съдебно следствие това би било преждевременно.
Следва дисциплинарно производство срещу Хинов и Колева по инициатива на председателя на СГС Алексей Трифонов за „действие, което накърнява престижа на съдебната власт и представлява неизпълнение на служебните задължения“. Срещу Колева – за това, че не е прекратила, не се е отвела и не е изпратила делото на административния ръководител, а срещу Хинов – защото е приел да го гледа, без да му е разпределено по надлежния ред. Хинов пък се аргументира, че след закриването на спецсъда, почти всички негови дела са отишли в СГС и голяма част от тях са му разпределени отново „ръчно“.
Само по две били определени други съдии-докладчици чрез автоматично случайно разпределение, като и двамата му колеги са се обърнали към председателя на съда като с искане тези да бъдат дадени отново на Хинов. Трифонов уважил аргументите им и ги е върнал на Иво Хинов, което поставя въпроса защо по този ред не е процедирано и с въпросното дело. Остава да видим дали Съдът на ЕС ще приеме да разгледа този „дребен и банален ведомствен проблем“ съобразно аргументите на Иво Хинов, според които въпросът се отнася до независимостта на съдията, по отношение на когото председателят на съд има само изпълнителни правомощия, но не и правосъдни.
