Само допълнителни 100 грама ултрапреработена храна дневно е свързана с по-висок риск от хронични заболявания, показва нов мащабен анализ.
Проучването, публикувано на 22 септември в списание Family Medicine and Community Health, обхваща близо 8,8 милиона възрастни, участвали в изследвания в Северна и Южна Америка, Европа, Азия и Океания. Периодът на проследяване е между две и 32 години.
За всеки допълнителни 100 грама ултрапреработени храни, консумирани дневно, изследователите установяват връзка с:
- 14% по-висок риск от сърдечносъдови събития
- 4% по-висок риск от рак
- 3% по-висок риск от смърт по каквато и да е причина
- 2% по-висок риск от метаболитен синдром или диабет
Според изследването ултрапреработените храни обикновено са пакетирани и удобни за консумация, преминават през значителна индустриална обработка и често съдържат множество добавки. Сред тях могат да бъдат подсладени напитки, преработени меса, пакетирани закуски и сладкиши.
Сто грама са приблизително колкото пакет царевичен чипс от 100 грама, малка кутия бонбони или една индивидуална опаковка мини бисквити.
Хората с най-висока консумация на ултрапреработени храни също са имали по-висок риск от заболявания на храносмилателната система, депресия или тревожност, затлъстяване, рак и сърдечносъдови събития, в сравнение с хората с най-ниска консумация.
„Тъй като хроничните заболявания, свързани с ултрапреработените храни, често се появяват едновременно, намаляването на консумацията на UPF и замяната им с минимално преработени алтернативи може да има значение за профилактиката на хроничните заболявания и за първичната медицинска помощ“, пишат изследователите, ръководени от Сяо Лиу, кардиолог в мемориалната болница „Сун Ят-сен“ в Китай и научен сътрудник в Duke-NUS Medical School в Сингапур.
Според Кели Спрингър, регистриран диетолог от Ню Йорк и основател на Kelly’s Choice, тези храни често изместват от менюто по-здравословните и богати на хранителни вещества продукти.
„Не става въпрос никога повече да не ги ядете“, казва Спрингър пред Fox News Digital. „Проблемът е, че не приемаме достатъчно истински храни – плодове, зеленчуци, бобови растения, ядки и пълнозърнести храни.“
Изследователите посочват, че ултрапреработените храни могат да се натрупват в дневното меню чрез междинни закуски, подсладени напитки и други удобни готови храни.
Вместо хората просто да се концентрират върху премахването на определени храни, Спрингър препоръчва към храненията и закуските да се добавят протеини и фибри.
Сред предложенията ѝ са ябълка с фъстъчено масло, ядки с краставици или ястия, базирани на бобови растения, пилешко или риба тон, комбинирани с плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни.
„Диета, изградена около цели и минимално преработени храни, е една от най-добрите инвестиции, които можем да направим в дългосрочното си здраве“, добавя Спрингър.
Тя отбелязва, че проучването е наблюдателно, което означава, че не може да докаже, че ултрапреработените храни директно са причинили наблюдаваните неблагоприятни здравни резултати.
Освен това изследването разчита на хранителни режими, декларирани от самите участници, и може да не е успяло да отчете всички други фактори, свързани с начина на живот.
Въпреки това проучването може да помогне на хората да разберат връзката между ултрапреработените храни и хроничните заболявания, смята Спрингър.
Четете още: Можем ли да забавим стареенето чрез храната
