Ако имате път към Париж, не пропускайте в “Bource de commerce” (в реставрираната сграда на Търговската борса) изложбата от колекцията на Франсоа Пино –” Le monde comme il va” („Светът такъв, какъвто е”), която ще продължи до 2 септември.
Ще започнем с приказка. В дома на скита Бабук дошъл ангел и казал: „Безумствата и безчинствата на персите преминаха всякакви граници. Върви, виж какво става там, и ще решим дали да запазим Персеполис или да го разрушим”.
По пътя си Бабук срещал войници, които не знаели за какво воюват; срещал командири, които ги интересували само парите; срещал генерали, които не вярвали, че всичко това е за добро, но продължавали да воюват. Той виждал безчинства и зверства както от страна на персите, така и от страна на индусите – войната ги била превърнала в диваци. А след това бил сключен мир. Никой не победил. Убитите легнали в земята, монарсите се върнали в дворците. Философската притча на Волтер „Светът такъв, какъвто е” е дала на изложбата в “Bource de commerce” и названието, и сюжетната линия.
Уредниците и консултантите на 87-годишния Франсоа Пино са майстори на разказа. Волтер имал видение с Бабук, в Борсата уредникът Жан –Мари Гале предлага поглед към света през очите на един от най-влиятелните колекционери, основател на гиганта за луксозни стоки Kering (марки Gucci, Yves Saint Laurent, Balenciaga, Bottega Veneta, Boucheron, Alexander McQueen) и собственик на Christie`s. Той събира колекцията си вече половин век, през последните години се занимава само с нея, тъй като бизнесът е предаден на наследниците му.
Откакто преди три години в “Bource de commerce” идва като генерален директор Ема Лавин, изложбите (а всичко, което виждаме и в Париж, и във Венеция, е част от колекцията на Пино, наброяваща повече от 10 000 произведения) все по-често са посветени на виждането и избора на самия колекционер.
„Светът такъв, какъвто е” – е нова порция концентриран екстракт – 30 художници и около 80 произведения (живопис, скулптура, видеозаписи, инсталации). Извадени от виждането на уредниците, те могат да бъдат възприемани просто като хитове на съвременната арт сцена. Надуваемото кученце на Джеф Кунс, шкафът с таблетки на Деймиън Хърст, хората – скулптури на Маурицио Кателана, „Ферари”-то на Бертран Лавие, страшният цирк на Зигмар Полке… Всичките са били показвани, и то неведнъж.
Но нали затова са нужни уредниците – за да осветят от определен ракурс, както е прието да се казва сега, погледа на колекционера. Франсоа Пино купува онова изкуство, което удря по болните места, изважда на показ раните на съвременния свят, кара хората да се замислят за тях. Едни художници го правят в поетична форма, други – рязко, трети – чрез хумор.
В този „Свят” съвместно съществуват автори от две поколения: едната част от показаните творби са от 1980 – 1990-те, другата – след 2010 г. И на двете места – смърт, разрушения, войни, болести. Събрани в една зала прахосмукачките на Кунс и мивката на Робърт Гобър връщат към 1980-те, когато хората мислеха, че за да се предпазят от СПИН е достатъчно да си измият ръцете или да почистят праха. До тях са 1990-те, където „Ферари”-то на Лавие с пълната скорост на консуматорството и разкоша се забива в стена, а срещу тях е вече нашето време – кълбата експлозивен прах и пушек на Ана Имхов, за които може би трябват, а може би и не очила 3D, за да бъде предусетена настъпващата катастрофа.
Епиграф на изложбата е огромното платно на Мохамед Сами (“One Thousand and One Nights”, 2022), което посреща зрителите на входа. През 2003 г. художникът избягал от Ирак отначало в Швеция, а оттам – в Лондон. Минали са 20 години, а светкавиците от експлозиите в нощното мирно небе все още са му пред очите.
Избор на зрителя е да вижда експлозии или звезди, излезли сякаш от картините на Ван Гог. Тази двойственост на виждането и трактовката се съдържа във всяко от произведенията в изложбата, и художниците, а с тях и колекционерът сякаш повтарят думите на Волтеровия Бабук: „Невероятни хора! Как може да обединяват в себе си толкова подлост и величие, толкова добродетели и престъпления!”
Ефектен завършек на „Света” е инсталацията „Дишането е съзвездие” на южнокорейската художничка Ким Суджи. Уредниците ѝ дали карт бланш и централното място в ротондата. Пода тя покрила с огледала, в които се отразява величественият купол на Борсата. Фокусът е простичък, но успява да създаде усещането за преобърнатия с главата надолу свят, на който е посветена изложбата. Е, а Волтеровият Бабук? Той се върнал при ангела и му казал, че светът, разбира се, е калпав: персите са диваци, индусите с нищо не са по-добри, обаче с друго не разполагаме.
