Председателят на Арбитражния съд към Истанбулската търговска камара – проф д-р Ебру Сеньоз Малкоч (вляво) и Ина Людмилова – главен секретар на Софийски арбитражен съд при Международна асоциация за правосъдие и арбитраж (МАПА), подписват заветното споразумение.
На 23 април публикувахме първата част от обширното интервю с Ина Людмилова, главен секретар на Софийски арбитражен съд при Международна асоциация за правосъдие и арбитраж (МАПА) и „основен двигател“ на споразумението с Арбитражния съд при Истанбулската търговска камара, подписано на 23 август 2023 година. Текстът бе озаглавен „Частните арбитражи – злото, без което не можем…“ и в него ставаше дума за куп наши си неуредици, в чието решаване имаме намерението да се включим сериозно – и с двета си „остриета“ едновременно – „БАНКЕРЪ“ и „Параграф 22“. Днес продължаваме разговора с нещо далеч по-приятно и полезно.
Г-жо Людмилова, продължаваме разговора с темата за международното признание на българските частни арбитри. Не е ли странно зад граница да се ползвате с уважението на всички, т.е. и на спечелилите, и на загубилите, докато тук – освен негативна енергия – друго не може да акумулирате? Как смятате, не е ли странно професионалният ви имидж по света да е 100-200 пъти по-добър, отколкото у нас?
– Преди да продължим с темата за имиджа ни по свта и у нас, искам да припомня част от професионалните завети на проф. Живко Сталев, за когото – дали умишлено или не, няма значение – напоследък някак никой не си спомня. Или поне не си спомня публично, въпреки че една от личностите институции в българското право и първопроходник в сферата на търговския арбитраж.
Проф. д-р Живко Сталев определя арбитражът най-общо като разрешаване на спор от трето лице, овластено от страните по спора с това правомощие. Арбитражът е връхна проява на диспозитивното начало в гражданския процес. Арбитражът е проява на недържавно, доброволно и затова договорно, частно правораздаване.
Друга особеност на арбитража е, че субсидиарното прилагане на ГПК по въпроси, неуредени от Закона за международния търговски аритраж (ЗМТА) е изключено, като по тези въпроси арбитражният съд изработва правилото, което дава отговор на неуредения въпрос. Въпреки, че подведомствени на арбитража са и търговски, и граждански казуси, на практика арбитражът се използва изключително за разрешаване на спорове между търговци.
Тоест – ако трябва да вземем повод от професора (светла му памет) – ние не се гордеем със себеси и възможностите си, защото мнозинството от нас не познава законите, а компетентноо мнозинство не ги прилага правилно или ги прилага избирателно правилно?
– Може и така да се каже, но това вече е тема за разговор на много по-високо ниво, който трябва да завърши с обществено обсъждане и дебати в пленарната зала на Народното събрание.
Прекрасно, запазваме си правото да предизвикаме публични дебати, които „плавно“ да прераснат в дискусия между работодателските и браншовите организации (от една страна) и независимите арбиртражи като вас (от друга). А сега – да си продължим „онзи“ разговор така: бихте и обяснила накратко процедурата, по която български и турски партньори могат да опрат до вашите услуги?
– Конкретен пример: вие купувате от Турция стока, която трябва да доставите в Белгия. С турския партньор се разбирате по кое законодателство ще уреждате спорните въпроси – по тяхното, по нашето или законодателството на трета държава, което устройва и двама ви. С белгийския си партньор правите същото. Това е предмет на двата търговски договора и трите страни по тях сами вземат крайните решения.
Добре, в първия вариант избираме турското законодателство. И в случай на инфекция… директно търсим Вас и колегите ви от Международната асоциация за правосъдие и арбитраж (МАПА), нали така?
– Специално за Турция – да. Наистина звучи малко самохвално, но в продължение на доста време водихме разговори и преговори с турската държава – през посолството им в София, защото Турция е много сериозен партньор на България. Не само, защото ни дели втората по големина и натовареност сухопътна граница в света – ГКПП „Капитан Андреево“ – „Капъкуле“, а и по куп други причини. У нас има не по-малко от 20 000 турки фирми и са един от водещите чуждестранни инвеститори тук, в Турция българският бизнес също не е за подценяване и пренебрегване. Така че споразумението за взаимно представителство, което подписахме с Арбитражния съд на Истанбулската търговска камара, е много голям успех за нас и пробив за българския бизнес. Тя е основана през 1882 г. и в момента има над 700 000 членове, чиито интереси е длъжна да защитава по всякакви начини, включително като им осигурява бързина и комфорт както при решаването на конкретни спорове, така и по принцип
Значи досега такова нещо не е имало?
– Не, защото турската държава – дали чрез Истанбулската търговска камара или през Анкара, категорично отказваше да подпише каквото и да било споразумение с който и да е български арбитраж. Ние успяхме да ги убедим, че подписването на такова споразумение ще е много полезно и че в наше лице могат да намерят партньор, с който наистина да осъществяват дейности, едновременно полезни и за турската, и за българската държава.
И как точно успяхте?
– С активното съдействие на досегашния посланик в България – г-жа Айлин Секизкьок (нейният мандат изтече в началото на април), и на бившия търговски съветник – г-жа Синем Таштан. Индиректно ни помогна и още едно остоятелство. Истанбулската камара оказва арбитражни услуги чрез „ведомственото“ си бюро от 1979 г. насам. На 1 октомври 2011 г. влезе в силя съвършено новия им Граждански процесуален кодекс на Турция, който замени стария ГПК, работещ от 1927 година. В резултат на тази реформа, Истанбулската търговска камара ревизира арбитражните си правила и през 2012 г. заработи съвременния Арбитражен център ( (ИТОТАМ), с който през септември 2023 г. подписахме споразумението. Радвам се, че в лицето на председателя на Арбитражния съд към Истанбулската търговска камара – г-жа проф. д-р Ебру Сеньоз Малкоч, и генералния им секретар – г-жа Сенем Бахчекапли Винченци, срещаме висок професионализъм и катализатор на процесите в това дело.
Ще обясните ли с думи прости какво печели бъргарският бизнес от този ваш успех?
– Разбира се. Когато две фирми – българска и турска, сключат договор и съгласят при възникване на правен спор той да бъде решен съгласно клаузите на това споразумение, делото да бъде разгледано от трима арбитри – един, назначен от българската страна, един – от турската страна, и един – избран от Истанбулската търговска камара и Международната асоциация за правосъдие и арбитраж. Целта е очевидна – да се гарантира безпристрастност, прозрачност и бързина на процеса. Плюс качество, естествено.
А третият арбитър – „служебния“, откъде ще го вземете – от Турция, от България, от Гърция или Германия?
– Разменили сме си списъците с арбитрите и на първо време сме се разбрали да избираме измежду тях. Като предимство ще имат юристите, владеещи перфектно и двата езика.
А ние имаме ли такива хора?
– Имаме, разбира се, те също имат.
Как ви приеха комшиите?
– Отначало бяха резервирани, но с течение на времето успяхме да им обясним кои сме и за какво се борим, след което те взеха да ни посрещат изключително радушно. Някак не им беше лесно да възприемат идеята, че е по-полезно за всички търговските спорове да се гледат съвместно. И когато най-после вникнаха в това наше предложение, работата тръгна изключително гладко. И в един момент си признаха, че точно това винаги им е липсвало като способ за решаване на спорове.
Успяха ли поне да формулиран онова, което винаги им е липсвало?
– Да, процедура, която дава увереност и на двете страни в спора, че никой няма да измами другия чрез някакво предимство, осигурено му от държавата по законодателен или някакъв друг начин. Освен това ползваме една тарифа, ползваме и нашите, и техните арбитри… Така че спокойно мога да кажа, че положихме основите на едно много добро и много перспективно партньорство.
А някакъв спор решили ли сте досега?
– Не, досега не сме решили нито един спор. Имахме няколко запитвания, които по-скоро бяха в сферата на медиацията, но те се оказаха плод на леко сбъркан превод.
Е, щом сте медиаторствали, значи все пак сте помогнали за решаването на някакви конфликти още в зародиш.
– Може и така да се каже, защото до образуване на арбитражни дела така и не се стигна.
Това първото подобно споразумение ли ви е?
– Не, преди две години подписахме споразумение с френския арбитраж, а след няколко месеца ще подпишем и с английския. Ние и в момента решаваме доста казуси с „английски адрес“, но до момента нямахме партньорско споразумение. Това е голямо предизвикателство, защото английското право е изцяло прецедентно.
Ще се справите ли?
– Обречени сме.
Успех и до нови срещи!
