Малцина месят добър хляб, много се месят в него

малцина месят добър хляб, Благодарение на конкуренцията и свободната търговия хлябът в големите супермаркети е поне с 10% по-евтин от този в кварталните магазинчета.

Малко хора у нас месят добър хляб. Много повече произвеждат пластелинено изделие – имитиращ продукт. Още повече пък не месят, но се се намесват в неговата себестойност и крайна цена. Затова хлябът ни е недовтасал и клисав (т.е. недопечен), а политиците ни са смешни.

Хлябът е продуктът, които най-често се използва за политически цели. За да се стигне до там, че в последните минути от живота на последния парламент в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за хазарта да се приемат законови поправки за … насъщния.

Де е хазартът, де е хлябът?

Но, ако разровим паметта си и интернет, можем да открием връзка. А и да си помислим за груб

лобизъм и предизборна политическа демагогия.

Познавате ли председателката на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева? Ето какво е казала тя точно преди година:

“Всякакви анализаторчета, които твърдят, че ДДС не се отразява на цената, изричат една огромна лъжа, защото ДДС се плаща от потребителя”. От друга страна “България е единствената страна в света, която няма ДДС на хазарта, което би довело около 3 млрд. лева в държавния бюджет”.

Дали някъде оттук не е поета щафетната франзела, за да се забъркат хазарт и хляб?

Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) ни припомни какво се е случило в „кухнята”.

Сутринта на 30 април се проведе заседание на бюджетна комисия, която гледа на второ четене двата законопроекта за хазарта и гъбите – скоростно, защото същия следобед трябва да бъдат приключени в пленарна зала.

Докато се гласуват текстовете за гъбите 

Йордан Цонев (ДПС) прави предложение в преходните и заключителни разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица да се въведе максимална надценка в размер на 15 на сто върху цената на хляба, която да е в сила до 31 декември 2024 година.

Предложението няма нищо общо с разглеждания законопроект и не е внесено между първо и второ четене в комисия, а директно в пленарна зала – по време на самото заседание и без каквато и да било оценка на въздействието.

В този сценарий се отива към максимално бърз завой в стопанската политика – от текст на коляно на второ четене в комисия сутринта до финално гласуване в пленарна зала следобед.

Най-забавното обаче тепърва предстои.

В пленарна зала депутатите отхвърлят текстовете за гъбите и целият законопроект пада – няма как да има само преходни и заключителни разпоредби, без изменение в основния текст на закона.

Така блицкригът на ДПС за надценката на хляба е пред провал. Около 16:00 часа обаче Йордан Цонев предлага текстовете за надценката на хляба да бъдат “прехвърлени” в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за хазарта.

Въпреки че това е още по-незаконно, те са приети окончателно и с огромно мнозинство. В рамките на 30-на минути, направо в зала – на второ четене, без да са минали през комисии, без обществено обсъждане, без оценки за въздействие и в брутално погазване на Закона за нормативните актове, според който е абсолютно забранено чрез ремонт на един закон да се променя друг закон, уреждащ съвършено различни обществени отношения.

Това вероятно е една от

най-скоростно приетите регулации

в парламентарната история. Огромната подкрепа от депутатите също буди недоумение – от 200 гласували само 2-ма гласуват против (от групата на ПП-ДБ, която по принцип гласува въздържал се). Критични изказвания в зала няма. Гласуването и мълчанието показват на практика, че страхът от изборите води до потъпкване на всякакви принципни позиции, снишаване по теми, които могат да уронят рейтинга и в крайна сметка минаване на лобистки текстове, които се наместват директно в търговски практики и взаимоотношения в един съвсем обичаен пазар.

Приетият текст гласи, че новата регулация влиза в сила от 1 юли и ще е в сила до 31 декември 2024 година. Този срок сам по себе си нищо не гарантира – примерите с отстъпките на ДДС, в т.ч. конкретно нулевата ставка за хляба, показват, че в парламента най-лесно се удължават срокове на една или друга разпоредба. Обещанията, че тепърва ще се правят оценки и може да се промени текста преди 1 юли, също звучат неадекватно. Парламентът се разпуска и ако президентът не наложи вето или пък не бъде сезиран Конституционният съд за безумната процедура на приемане, новата регулация ще влезе в сила и ще обърка пазара на хляб.

А колкото до цената на хляба,

две неща си заслужава да се споменат.

Първото е, че годишната инфлация при хляба и зърнените храни се сви от над 30% в своя пик през май/юни 2022 г. до 3,3% към март 2024 г., като месечната инфлация е отрицателна – т.е. цената е паднала през последния месец, казва Ганев от ИПИ. При месото и месните продукти например годишната инфлация към март 2024-та е 6,4% или двойно по-висока от тази при хляба. Казано по-просто, в момента не се случва нищо извънредно на пазара на хляб.

Второто е, че по принцип в България няма драма с цената на хляба в сравнение с другите държави в Европа. При хранителните продукти у нас по-скоро има отклонение при млякото и млечните продукти, където цените са високи спрямо средноевропейскитеото ниво, но не и при хляба, където сме на 70-75% от средноевропейското ниво. Тоест, тук трудно се вижда някаква извънреден проблем, който налага депутатите да го решават в последния си работен ден.

Още преди окончателното гласуване от Сдружението за модерна търговия (СМТ) се обявиха срещу промяната. “Предложението за фиксиране на търговската надценка при хляба – се казва в неговата позиция – представлява грубо изкривяване на конкуренцията, заплашва специализираните търговци с фалит и представлява риск за ограничаване предлагането на хляб и хлебни изделия на потребителите, което в краен резултат ще доведе до увеличаване на цените”.

Сдружението посочва, че

предложението се прави без сериозен анализ,

оценка на въздействие и съгласуване със заинтересованите страни. “Подобно предложение би могло да има съществени последствия върху търговия на дребно с бързооборотни стоки”, предупреждава то.

От СМТ обръщат внимание, че фиксирането на надценка не взема предвид разходите на търговците за труд, енергия, транспорт, помещения, както и поддръжка: “Тези разходи са различни при различните типове обекти – големи, малки и специализирани магазини. Фиксиране на надценката означава изхвърляне от пазара на специализираните магазини за хляб и хлебни изделия и ограничаване предлагането на хляб от малките търговци, които предлагат ограничен стоков асортимент”.

От същата организация допълват, че съществуват редица становища на КЗК (№ 23 от 10.01.2019 г) и Министерство на икономиката, които са против определянето на фиксирани надценки.

„Банкеръ” потърси за коментар и г-жа Кукушева. Тя приветства горещо мярката, защото

подобни ограничения имало навсякъде по света.

Това ни учуди и попитахме за Европейския съюз ли говори. Отговорът и бе, че става дума и за Европа, и въобще за света – от Канада до Турция.

За пълната непазарност на мярката не се каза нищо. Нито за това, че е възможно изкуствено да се създаде хлебен дефицит, който да доведе до вдигане на цените.

За това обаче предупреждава Левон Хампарцумян, които не може да бъде упрекнат в непознаване на пазарните правила. Според него има възможност дадена стока да изчезне от рафтовете в магазините, ако има таван на цените. „Кой точно ще контролира тези неща – инспектори, които взимат някакви мизерни заплати и които с 20 лв. може да ги купиш? В края на тази верига ще се създаде една нова „черна” борса, в която едни хора рязко ще забогатяват за сметка на всички останали”, подчерта той.

Финансистът допълни: „Една наивна част от населението ще смята, че социалисти и не знам какви други са им решили проблема. Нищо не са им решили. Светът е в инфлационен период”, категоричен е Хампарцумян.

Но пък погледнато от високо

ДПС е с едни гърди напред

на финалната предизборна права. Преди движението с една обиколка водеше Корнелия Нинова с изкорененото ДДС върху хляба и брашното преди две години.

Което, разбира се, не доведе до лелеяния ефект.

Хлябът в магазините струва с около 50 ст. повече от реалната цена за килограм, показват изчисления на КНСБ. Въвеждането на нулева ставка на ДДС за хляба и брашното от 1 юли 2022 г. трябваше да намали цената на килограм “Бял” хляб с 0,87 лв., а на хляб “Добруджа” с 0,83 лв., а реалното намаление е само с около 30 ст., пише в анализ на синдиката.

Толкова за опитите да се замеси хляб с популизъм вместо с мая.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст