Общият паричен ресурс на Сребърния фонд към 31 март 2024 г. е в размер на 3.957 млрд. лв., които са депозирани в отделна сметка в БНБ. В изпълнение на разпоредбите на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, както е официалното му име, по неговите сметки през март са трансферирани 10.13 млн. лв., а натрупаните лихви са 21.84 млн. лева. Това гласи актуалната информация на Министерството на финансите.
Този фонд е създаден през 2006-та, а е структуриран през 2008 г. със специален закон. Само за сравнение, малко преди това – през 2003 г., в България се въвежда тристълбовата система на пенсионно осигуряване и във втория стълб – на вече универсалните пенсионни фондове, са натрупани над 23 млрд. лв. или почти 6 пъти повече.
Сребърният фонд нито е фонд, нито е пълноценен резерв за пенсионната система, каза специално за „Банкеръ” Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал, член на Управителния съвет на Сребърния фонд.
„Фондът” отдавна не е самостоятелна институция, а е част от фискалния резерв като негов неснижаем остатък. Но остатъкът има значение само в края на годината, а месец по месец правителството може да го използва както намери за добре.
Последната му „употреба” е като временен склад за парите на тези българи, които са напуснали втория пенсионен стълб и са прехвърлили парите си в държавното пенсионно осигуряване на НОИ. Интересното е, че независимо колко пари прехвърля осигуреният до скоро за втора, частна пенсия, средствата влизат в Сребърния фонд без партида и се смесват без следа в общите постъпления.
Сребърният фонд не е фонд и защото не може да води самостоятелна инвестиционна политика.
„Два пъти правих опити да съживя инвестиционната дейност на фонда, за да се подобри доходността му. (Знаете, че в продължения на няколко години Сребърният фонд, който съхранява парите си в БНБ, реализира отрицателна доходност, беше на загуба.) Бих опитал още един път да се преборим с инерцията, но това ще е за последно”, отбелязва Велев.
Още когато Симеон Дянков беше финансов министър, Велев е предложил инвестиционна рамка за Сребърния фонд. „Настоявахме той да може да инвестира не само в първокласни книжа по световните борси и на българския пазар – не повече от 5 % от компания и не повече от 10% от фонда във всички инвестиции в компании на БФБ. Плюс лимити за корпоративни облигации и български ДЦК, доста консервативни”, твърди Велев, но схемата уплашила някои политици и била отхвърлена.
Към момента Сребърният фонд не само че държи средствата си при нулеви лихви в БНБ, а и не се захранва от източниците си по закон.
„Около 100 млн. лв. годишно постъпват във фонда. Това са всички приходи на държавата от концесии на нейна собственост – подземни богатства, води, летища, сгради и т.н., което само по себе си е жалко”, обяснява Васил Велев.
В специалния закон за Сребърния фонд са записани и други източници за попълването му – приходи от приватизация, каквато отдавна няма, както и една четвърт от бюджетния излишък в края на всяка година, какъвто от години вече липсва.
„Има известни резерви в така наречения Сребърен фонд, аз много работих преди години да го създадем, обаче той не можа да посрещне очакванията. Твърде ограничени са възможностите за инвестиции, парите там идват главно от приватизация, от продажби на държавна собственост, а такива липсват“, подкрепя думите на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал и бившият социален министър Христина Христова по повод това, че фондът трябва да помага за баланса в пенсионната система. Според Христова „там също могат да се размърдат инвестициите, така че малко от малко да се помогне на пенсионната система“.
През 2020 г. а-ха да се случи нещо добро. Но не би.
Управленската радост, че договорът за отдаването на летище “София” на концесия беше официално подписан от тогавашния транспортен министър Росен Желязков и партньорите от обединението “Соф Кънект”, по никакъв начин не облагодетелства Сребърния фонд. Концесията е за срок от 35 години, през които се очакват инвестиции за 608 млн. евро и 24.5 млн. евро годишна концесионна такса. Тези пари – по заръка на премиера по това време Бойко Борисов и “прокарани” през Закона за държавния бюджет, отидоха за покриването на част от огромните дългове на Български държавни железници.
Нищо че по принцип парите от концесиите трябва да отиват в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. „Законът за бюджета е по-силен от специалния закон за фонда”, обясниха юристи. Така че чисто юридически проблем нямало.
Нещо повече, по време на първото правителство на ГЕРБ – по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, бе създаден законов механизъм за отклоняване на постъпленията от приватизация и използването им за други цели. Държавни дружества преди продажба бяха прехвърляни в Държавната консолидационна компания, която на практика ги продаваше и превеждаше постъпленията като дивидент за държавата. Според експерти от БСК по този начин са отклонени около 500 млн. лева.
Ако се върнем още години назад, ще видим, че въпреки бюджетните излишъци през 2016 и 2017 г. във фонда няма постъпления. А по закон, както стана дума, 25% от реализирания излишък на държавния бюджет трябва да се превеждат във фонда.
Погледнато в бъдещето през 2060 г. недостигът на пари в държавната пенсионна система ще надхвърли 9% от БВП на страната, колкото е сега целият разход за пенсии. Тази прогноза на НОИ естествено е условна, но засега не се виждат предпоставки за сериозен позитивен обрат в демографията, който да спре застаряването и намаляването на населението. А това очертава неприятна дилема за бъдещите управляващи – да намалят парите, необходими им за други сектори или да увеличат данъците, които обаче ще бъдат поети от все по-малък брой работещи хора.
За 16 години съществуване Сребърният фонд, създаден с около 2 млрд. лв., дори не успя да удвои средствата си. Предназначението му е да подкрепя пенсионната система, но реално средствата в него не биха стигнали за изплащане на пенсиите дори само за няколко месеца.