• В сравнение между глобалните региони в света единствено търговията на България с ЕС е с положително салдо от 4.2 млрд. лв., останалите региони -9.5 млрд. лв. дефицит
• Положително салдо в търговията с най-големите страни от еврозоната: Германия, Италия, Франция, Испания, но и с Белгия, Гърция и др.
• Конвергенция на инфлацията на България със средната на еврозоната до 6-9 месеца
Анализирайки последните данни на БНБ, НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови факти от икономиката на страната и еврозоната.
Анализаторите на банката отчитат, че през 2023 г. реалният икономически растеж на страната се забави до 1.8% (3.9% за 2022 г.), въпреки че в сравнение със страните от еврозоната той остана на относително високо равнище. „Една от причините за по-слабия резултат през миналата година беше забавянето на икономическата активност в еврозоната и по-специално на най-големия търговски партньор, Германия, което се отрази и на българския износ и внос“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
Съвкупната международната търговия със стоки на България формира през 2023 г. дефицит от 5.3 млрд. евро. „Закръглено той беше резултат от (единствен) излишък от търговията с ЕС в размер на 4.2 млрд. евро и дефицити с всички останали пет глобални региона в общ размер от -9.5 млрд. евро. По-специално, относителният дял на стокообмена (износ + внос) с ЕС възлиза на повече от половината от общия стокообмен на страната, или 55.7%. На второ място е стокообменът със страни от Азия с дял от едва 15.2%, следван от този с Балканите с 11.0% и Европа (без ЕС-27 и Балканите) с 9.1%. Последни по стокообмен са „Други“ страни с 4.6% и Америка с 4.5% от общия стокообмен”, изясни Калчев.
По-детайлен преглед на дванадесетте страни, към които България реализира най-висок износ, показва, че през 2023 г. най-висок беше износът към Германия, Румъния и Италия, като и към трите България отчита положително търговско салдо. Четвърта по обем на износа е Турция, с която обаче салдото е отрицателно. Следват Гърция, Франция, Белгия и Испания, отново с положителен търговски баланс за България. Последните четири от дванадесетте страни, към които България реализира най-висок износ, са с отрицателно търговско салдо за страната ни: САЩ, Полша, Китай и Сърбия.
България се присъедини към банковия съюз на ЕС и влезе в „чакалнята“ на еврозоната (ERM II) преди няколко години. Логичната последна стъпка, която принципно произтича от договора за присъединяване към ЕС, е приемане на еврото. Условие за това е страната да изпълни договора от Маастрихт. Критерият, който България не изпълнява, засяга средногодишната инфлация. Тя трябва да спадне до средното от трите страни от еврозоната с най-ниска инфлация + 1.5 пр.п. (целева инфлация).
„Кои три страни ще бъдат взети и каква ще бъде тяхната средногодишна инфлация в близко бъдеще е трудно да се прогнозира. Оказва се, че при ниско общо равнище на инфлацията целевата инфлация е близо до средногодишната на еврозоната. Сравнението между средногодишната инфлация на България с тази на еврозоната показва, че ако тенденциите продължат, което е най-вероятно, България ще постигне конвергенция в период от 6 до 9 месеца“, прогнозира Калчев.
„За отношенията между България и еврозоната анализът на ОББ показва, че:
• Българската икономика е изключително тясно обвързана с ЕС и особено с еврозоната;
• В областта на международната търговия страната печели единствено от търговията с ЕС и предимно с еврозоната;
• България допълнително ще спечели от приемане на еврото;
• Реалистично е членство в еврозоната в близко бъдеще“, заключи Емил Калчев.
