През четвъртото тримесечие на 2023 година емисиите парникови газове в икономиката на Европейския съюз се оценяват на на 897 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид, което представлява намаление с 4 % в сравнение със същото тримесечие на 2022 година (935 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид). Същевременно брутният вътрешен продукт на ЕС остава стабилен, регистрирайки дори малко увеличение с 0,2% през четвъртото тримесечие на миналата година спрямо същото тримесечие на 2022-ра. Това показват данните на официалната европейска статистическа служба Евростат.
През четвъртото тримесечие на 2023 година икономическите сектори в ЕС, отговорни за най-големите намаления на вредните емисии спрямо последното тримесечие на 2022 година, са доставката на електроенергия и газ (спад със 17,1%) и производството (с 3,1%), докато емисиите при домакинствата остават стабилни (нулева промяна).
През четвъртото тримесечие на миналата година емисиите парникови газове са намалели в 22 държави от ЕС в сравнение със същото тримесечие година по-рано. Най-големи намаления на емисиите от парникови газове се оценяват за Естония (-23,0 %), България (-17,0 %) и Финландия (-9,0 %).
От 22-те държави, за които се смята, че са намалили емисиите си, 10 регистрират и спад в БВП (Естония, Финландия, Швеция, Германия, Австрия, Ирландия, Латвия, Литва, Холандия и Люксембург). Унгария поддържа БВП на същото ниво, като същевременно намалява емисиите. Останалите 11 страни (България, Белгия, Чехия, Дания, Италия, Испания, Франция, Полша, Португалия, Румъния и Хърватия) обаче са успели да намалят емисиите, като същевременно са увеличили своя БВП.
Увеличения на емисиите се очакват за Малта (+7,7%), Словения (+5,6%), Кипър (+2,3%), Словакия (1,7%) и Гърция (+0,3%). Едновременно с това и петте държави отбелязват увеличение на БВП: Малта (+4,3%), Словения (+2,2%), Кипър (+2,1%), Словакия (+2,2%) и Гърция (+1,1%).
