Банките са готови за Еврозоната, но не се знае кой ще управлява след изборите
„Подобно на влизането в Шенген – първо по въздух и вода – а после и по суша, в Еврозоната може да влезем първо с монетите, а след това и с банкнотите“. Този коментар циркулира из социалните мрежи и хич не е безпочвено заяждане. Оказа се, че Българската народна банка и търговските банки в страната са готови за приемането на еврото, но държавата – като институция – хич не си е довършила работата.
Управителят на БНБ Димитър Радев заяви на конференция в сряда (15 май), че логистичната и техническата подготовка за въвеждане на еврото в България, която е в компетенциите на централната банка и на търговските ѝ “подназорни”, е в много напреднал стадий, но правителството има да свърши още доста работа. Основният проблем е, че България не отговаря на критерия за инфлация.
Другият сериозен “трън в петата” е политическата криза през последните години и постоянното редуване на редовни и служебни правителства.
Аваритарният модел
След последните промени в Конституцията започна да се оформя качествено нов модел, който образно можем да наречем аватаритарен
Авторитаризмът винаги е бил част от българската политика. Временно отслабнал в първите години след свалянето на Тодор Живков, той се завърна още в средата на 90-те. Първо Жан Виденов, после Иван Костов бяха убедени, че са родени да водят, а всички останали – безпрекословно да изпълняват заповедите им.
После стана още по-лошо. От особеност на отделни личности авторитарността зарази и порази цялата партийно-политическа система.
Прахосници на обществено време
Само за 10 дни през май фискалният резерв е паднал с милиард и половина – от 9.5 на 8 милиарда. Подобни числа миналият месец се превърнаха в повод за предизборно мятане на кал. Истината и тогава и сега е една и съща. В началото на всеки месец се плащат пенсии, а в средата влизат приходите от ДДС и попълват „липсите”.
Затова се гледат съотносими периоди, а не произволни дати.
Не че сегашният финансов министър не ги знае наизуст тези работи. Но изглежда и той реши да се впише в рамката на постановката „новия и предишните”.
Еко комплекс или нова порция железобетон в Царево?
Меракът на нашенски инвеститори да продължат с бетонирането на Черноморието ни е неизчерпаем. Този път обаче към морския бряг не са се отправили до болка познатите играчи по тези територии, а подбрани екземпляри на новата генерация български милионери, родени от старателно обгрижвания IT-сектор. Последният пример в това отношение е едно “петно” край Попския плаж на многострадално Царево, лансирано като място за глемпинг туризъм.
Една от най-известните български IT компании – SiteGround (“Сайтграунд”), която е и един от най-големите независими доставчици на хостинг услуги в света, преди няколко години решава да инвестира огромните си печалби на имотния пазар у нас. Собствениците й – Иво Ценов и Тенко Николов създават акционерното дружество „Смарт Пропърти Фънд“ което много бързо се разраства и вече притежава купища имоти и реализира проекти за ваканционни и жилищни комплекси в цяла България.
ЕБВР заради оценката си за растежа на икономиката на България за 2024 и 2025 година
Брутният вътрешен продукт на България ще нарасне с 2,6 на сто през настоящата година и с 3 на сто през 2025 година. Това гласи най-новият доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), посветен на икономическите перспективи пред различните региони по света, цитиран от БТА. Положителен ефект върху икономическия растеж на страната ни ще окажат забавянето на инфлацията и високо потребление, както и бавно възстановяващото се външно търсене.
Основните рискове за реализирането на прогнозата се явяват по-нататъшни забавяния в усвояването на средствата от Европейския съюз и реформите на фона на повишена политическа несигурност, предупреждава ЕБВР.
При предишния си доклад за икономическите перспективи – от септември 2023 година банката имаше същите очаквания за икономиката на България.
Европейската комисия прогнозира ръст на БВП в България от 1,9 на сто през 2024 година
Предвижда се Брутният вътрешен продукт в България да нарасне с 1,9% през 2024 година и 2,9% през 2025 година. Това показват пролетните икономически прогнози на Европейската комисия. Въпреки че се очаква ръстът на частното потребление да е умерен, вътрешното търсене ще остане основният двигател на растежа.
Очаква се износът да нарасне силно след първото тримесечие в съответствие с възстановяването на външното търсене, а вносът ще се възстанови, воден от вътрешното търсене.
Предвижда се бюджетният дефицит да достигне 2,8% и 2,9% през 2024-та и 2025-а, движен от разходите за пенсии и заплати.
