Българската банка за развитие може и трябва да поеме обслужването на отбранителната промишленост на страната, стана ясно от изявление на служебния министър на иновациите Росен Карадимов.
„Военнопромишленият комплекс е ключов за България икономически отрасъл, той е локомотивът на икономиката в момента. В същото време ВПК няма банково обслужване. Това е така, защото българските банки имат майки, които не са български банки и не желаят да влизат в тази сфера. А става дума за отрасъл, който дава ужасно много пари, който има висок процент от Брутния вътрешен продукт. И какво по-естествено от това държавната банка, когато този отрасъл бъде определен за стратегически, а той ще бъде такъв поне за следващите 7-10 години, да поеме обслужването му”.
Това заяви Карадимов, който до неотдавна бе председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие. Специално за „БАНКЕРЪ” той уточни, че става дума за финансиране на производството и научно-техническите разработки и в никакъв случай на търговията с оръжия и боеприпаси.
За изненаданите от неговата теза трябва да припомним, че Европа вече се отърсва от пасивното спокойствие, в което живя над 70 години. Пресният пример за това е проведеният на 5 май в Брюксел еврофорум за укрепването на сътрудничеството в отбранителната индустрия между ЕС и Украйна под председателството на върховния представител по външната политика и сигурност Жозеп Борел. На него участваха над 140 фирми от 25 страни, които обсъдиха производство на оръжия в общността и в самата Украйна с еврофинансиране.
Запитан за най-сериозните рискове, Борел отговори: “Индустриите трябва да разберат, че на първо място има възможности, на второ – риск, на трето – финансиране. И трите трябва да се съберат заедно”.
За да се гарантира конкурентоспособността и устойчивостта на отбранителния сектор, е нужен нов подход към иновациите и по-специално към т. нар. революционни технологии. Това пък каза преди дни министърът на икономиката и индустрията Петко Николов по време на семинар на тема “Иновациите в българската отбранителна индустрия и модернизацията на Българската армия” в УНСС. Според него, за да бъде ускорен темпът на иновациите в отбранителния сектор, е необходимо по-тясно взаимодействие между граждански, военни, изследователски, финансови и иновативни общности.
Николов смята, че България трябва в пълен обем да използва сравнителните предимства, с които вече разполага отбранителната ни индустрия, специализирана в производството на леко стрелково оръжие, боеприпаси, комуникационни системи, бронирани защитни технически средства, оптическо оборудване и други. Министърът допълни, че това е значителен индустриален капацитет, от който страната трябва да се възползва.
Петко Николов акцентира и че членството ни в НАТО и ЕС разкрива нови възможности за пълноценно трансатлантическо партньорство и включва нашата индустрия като партньор във веригите на доставки на много световни производители на отбранителна продукция и технологии. Затова отбранителният сектор трябва да използва този потенциал, за да разшири и модернизира производството си и да постигне желаното технологично обновление.
Впрочем развитието на отбранителната индустрия се нуждае не само от бюджетни пари, а и от конкретни финансиращи институции с техните присъщи инструменти.
Мнението на експредседателя на комисията по отбрана към Народното събрание Христо Гаджев е, че е необходимо създаването на Национална стратегия за отбранителната индустрия. В момента се разработва такава европейска стратегия и е логично да разработим и национална, да идентифицираме къде са ключовите пространства, където и държавата трябва да се намеси, за да може българската индустрия да влезе в производството, глобалните вериги и въобще в това десетилетие на технологии, коментира Гаджев. Според него свърши ли войната ще изчезне и голяма част от търсенето на стари съветски екземпляри. И ако не се използва тази възможност да модернизираме нашата собствена индустрия, после ще ни излезе много по-скъпо.
В следващите няколко години предстои България да изхарчи 9 млрд. лв., а може би и доста повече, за инвестиции в отбраната – тук въпросът е как да ги изразходваме умно, отбеляза Христо Гаджев по отношение на приетата Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 година.
Колкото до въпроса какво най вече трябва да се финансира като така или иначе днес оръжията се купуват като топъл хляб, на него може да се отговори с един пример. В „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ” започва производството на дронове-камикадзе. Те ще струват 2000 лева и ще могат да унищожават танкове с цена от 10-15 милиона евро, съобщи изпълнителният директор на фирмата на отбранителното ведомство Калин Димитров.
„Първоначално ще стартира сглобяване на безпилотни летателни апарати от части на външни доставчици, като идеята е по-късно да се овладее и производството им в структури на дружеството. Бойната част (боеприпасът) ще е български и ще се произвежда в завода на „Терем“ в Костенец“, посочи преди време Димитров.
Проведени са срещи с български компании, които имат опит в направата на дронове. В България вече има няколко стартъпи, които са напреднали в създаването на безпилотни летателни апарати за търговски цели.
Калин Димитров сподели също, че Министерството на отбраната създава научно звено, което ще разработва т.нар. умни боеприпаси и различни модификации на безпилотни летателни апарати.
