Скандалите с лифтовете на Витоша –  решения или замитане на отдавнашни проблеми?

Витоша

С всеки изминал ден  предизборната кампания все повече заприличва на българския казан в ада. Катранът поглъща дори семплите намеци за държавност, а за истински политики почти не става и дума. Нищо чудно, че в тази ситуация, „казусът“ с неработещите лифтове на столицата за дни се превърна в основна дъвка занимавка. Стигна се дотам, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и бившия столичен кмет Йорданка Фандъкова да бъдат призовавани да участват в извънредното заседание на Столичния общински съвет (23 май) и да отговарят на въпроса “По какви причини София остана без нито един работещ лифт до Витоша?”

По настояване на съветниците от групата на “Продължаваме промяната – Демократична България -Спаси София”, компания на бившите ГЕРБ-градоначалници правят и приватизаторите на общинското дружество “Въжени линии” ЕАД – „Витоша ски“.

Очакванията са “кръстосаният разпит” на Борисов да изясни какви ангажименти е поел купувачът на всички 332 061 акции на общинското дружество, след като на 20 декември 2007 г. официално – според Търговския регистър – е станал собственик на “Въжени линии”.

Приватизационната сделка бе благословена от Столичния общински съвет на 26 юли 2007 г. с Решение  № 837, което развърза ръцете на Столичната общинска агенция за приватизация (в лицето на тогавашния й главен изпълнителен директор Иван Димитров) да продаде 100% от акциите на дружеството.

До обявеният конкурс

са допуснати само „Витоша ски” АД и „Юлен” АД

и на 4 декември 2007 г. , Надзорният съвет на СОАП определя победителя в конкурса – „Витоша ски”, съсобственост на офшорката „Елора Мениджмънт Лимитид”, регистрирана на Британските вирджински острови компания (с 67.1%) и „Алеко Спорт-99“ ЕАД (с 32.9 на сто). Иначе казано – офшорката става едноличен собственик, защото миноритарният й съдружник също е неин.

Самата сделка, която включва собствеността на Симеоновския кабинков лифт, Княжевския и Драгалевския седалков лифт, като и седалковите лифтове и почти всички влекове на ски–зона “Алеко”, е сключена две седмици по-късно и “струва” 8.300 милиона лева.

Според общинският съветник Борис Бонев, в 7-страничния договор за сделката, няма и дума, която да защитава обществения интерес. А единственото изискване към купувача “Витоша ски” било да запази предмета на дейност на дружеството, съгласно съдебната му регистрация. Бонев обаче е категоричен, че

този предмет на дейност далеч не означава работещи лифтове.

Сега ще трябва да се водят разговори и да се търсят начини собствениците на въжените линии да бъдат задължени да ремонтира поне Симеоновския лифт.

За Драгалевския седалков вече има проект за ремонт, но се чака съгласуване в Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните, което е принципал на Природния парк “Витоша”.  

Що се отнася до Княжевския лифт, той не работи вече 30 години. Съоръжението е опасно и години наред

Столична община е симулирала дейност

като е издавала заповеди за възстановяването му, които са били лесно оборвани в съда, обвини предишното ръководство на общината Бонев.

Бившият кмет на София – Йорданка Фандъкова обяви, че собственикът на Симеоновския лифт може да бъде санкциониран с 8.3 млн. лева. Според нея, ако не бъде изпълняван, приватизационният договор, той  може да бъде развален.

Договорът за Симеоновския лифт е до 2032 година. Ако не бъде изпълняван, той може да бъде разтрогнат и да има санкции. Собственикът, който при новите обстоятелства нарушава договора, търпи санкция в размер на 8.3 млн. лева. Това е цялата сума по приватизация”, категорична е тя.

И обясни, че ако сега е в кметския стол

вече е щяла да издаде заповед за възстановяване на Симеоновския лифт,

както такава имало за Драгалевския.

Истина е, че Фандъкова направи няколко опита да реши проблемите с неработещите лифтове, но те не се увенчаха с кой знае какъв успех.

Както „БАНКЕРЪ“ писа още през август 2018 г.  в публикацията си „Фандъкова насочи мерника си към “Витоша ски”, тя задължи главния архитект на София Здравко Здравков и служителите на подопечната му  Дирекция “Контрол на строителството” да направят

пълна проверка на състоянието  на спрените лифтове.

След прегледа им се очакваше те да издадат предписания на “Витоша ски” – или за възстановяването, или за събарянето на съоръженията за негова сметка – в зависимост от резултатите на инспекцията.

Още тогава Фандъкова се закани, че ако собственикът на лифтовете не изпълни разпорежданията, които се очаква да дадат експертите, общината щяла да влезе в правото си сама да се погрижи за това. И дори заплаши, че като нищо може да се стигне и до изземане на лифтовете от фирмата приватизатор.

Макар, че и тогава, и сега да не е ясно по каква точно формула общината може да си върне владението върху лифтовете, не е трудно да се досети човек:

чрез разваляне на приватизационния договор.

Тук е моментът да припомним, че в контрактът, чрез  който “Витоша ски” придоби съоръженията на Витоша, беше залегнало задължението компанията да инвестира в тяхната подмяна. Много трудно е обаче такива инвестиции да бъдат открити. Да не говорим, че  три от лифтовете – от Симеоново до “Алеко”, от Драгалевци до Голи връх (лифта “Бай Кръстьо”) и от Княжево до Копитото, не работят  от  години.

Или казано по друг начин – скандалите не са нито от вчера, нито от онзи ден, нито от миналата седмица.

От години  компанията се опитва да принуди управляващите да променят Закона за горите така, че

Витоша да бъде отворена за инвестиции и по склоновете й да се появят нови ски писти.

Тоест – новите съоръжения да бъдат построени на държавни терени, но без те да бъдат отписвани  от горския фонд.

Предложението на инвеститора още тогава беше той да плаща за отстъпено право на строеж и по този начин да спести разходите по смяната на предназначението на земята. Поправките на закона минаха през парламента на първо четене в началото на февруари 2012 г. и предизвикаха гнева на екологичните организации.

По онова време

столичното кметство беше доста по-благосклонно към приватизатора.

Беше обявено, че ангажиментите на частното дружество по приватизационния договор са  “преизпълнени” и че единственото нарушение, което е било установено, е за частично неизпълнение на задължението за работните места. Наложена беше и санкцията от 120 хил. лв., които собственикът платил.

Що се отнася до ангажимента за инвестиции, изискването в  контракта за половин милион инвестиции според тогавашните проверки от Общинската агенция по приватизация били надхвърлени. Това е станало с купуването и монтирането на пропускателна система и модули за валидиране на карти за 501 430 лв., отчете по тава време  Фандъкова. Тя  обаче не скри, че на практика инвестиции в остарелите лифтове не са правени.

Още тогава стана ясно, че “Витоша ски” има задължение да запази предмета на дейност на дружеството за срок от 25 години – до края на 2032- а, но в него не съществува задължението… съоръженията да работят.

Така, че сегашните препратки към миналото, не са новина от последния час.

Може би обаче за някои те са новост, тъй като в цялата тази разправия се включи и премиерът Димитър Главчев, който възложи на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) проверка на фактите и обстоятелствата, довели до окончателното спиране на последното лифтово съоръжение в Национален парк „Витоша“.

В писмото си до ДАНС министър-председателят е акцентирал върху широкото обществено недоволство по казуса. Със спирането на последния функциониращ кабинков лифт възникват въпроси

по отношение на екологичната и транспортната сигурност на региона,

както и във връзка с качеството на живота и здравето на гражданите, коментира той.

С оглед на функциите, регламентирани в чл. 2 от Закона за ДАНС, министър-председателят възлага на Агенцията да извърши проверка и да го уведомява периодично за резултатите от нея.

Междувременно от „Витоша ски“ излязоха с официална позиция по казуса със Симеоновския лифт.

В нея те обясняват, че „Проблемът с модернизирането на съоръженията на територията на Природен парк „Витоша“ попада в обхвата на общественото внимание и се политизира за пореден път. Отново за ясните и констатирани от всички институции проблеми не се предлагат решения. Винаги, когато спре поредното съоръжение, поради моралната си и физическа износеност, този спор се възобновява, започват се безпочвени обвинения срещу „Витоша ски“ АД, че могла, но не искала да модернизира съоръженията, чертаят се решения и след известно време всичко се забравя. До следващия път“.

И макар и мотивите им да предприемат действия по поетите през 2007 г. ангажименти да са спорни, в едно са прави – историческата памет у нас е кът…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст