Президентът на Киргизстан Садир Джапаров драстично намали прозрачността на публичните разходи, въпреки че стартира нова амбициозна серия от държавни проекти, целящи да демонстрират силата на неговото правителство.
Но зад кулисите проектите се изпълняват от компании, собственост на хора, близки до самия президент, сочи разследване на OCCRP. Репортерите от международния Център за изследване на корупцията и организираната престъпност са идентифицирали поне 11 големи проекта, които правителството на Джапаров е започнало.
Те се управляват от орган, контролиран от Джапаров – Административната дирекция на президента, която беше преструктурирана и придоби нови правомощия, откакто той пое управлението на страната.
Само шест от проектите струват на правителството на Киргизстан – 137 милиона долара. Информация за стойността на останалите пет не беше предоставена въпреки настоятелните търсения на репортерите. Те обаче са разкрили, че по тях работят пет компании, които са взаимосвързани и чиито собственици и директори, са свързани с Джапаров и с ръководителя на Административната дирекция на президента Канибек Туманбаев.
Източници на OCCRP твърдят, че Туманбаев е запазил реален контрол върху всички компании.
През април 2022 г., година и половина след като става президент на Киргизстан, Садир Джапаров обявява, че му е писнало от системата за обществени поръчки в страната и ще подпише закон за нейното премахване.
„Не се притеснявайте“, успокоява той киргизстанските граждани в публикация във „Фейсбук“, с която обяснява промяната, след което уточнява: „Отсега нататък ще бъдат въведени механизми за предотвратяване на корупцията.“
Той обаче не пояснява какви ще бъдат въпросните механизми, а дава пример с проект за строителство на училище в Бишкек, столицата на Киргизстан, като твърди, че, ако вземе под свой контрол този проект, ще спести пари и ще му осигури по-качествено изпълнение.
Откакто е на власт, Джапаров често повтаря, че правилата за обществените поръчки в Киргизстан са безнадеждно неефективни и са истинско „главоболие“. Ето защо той щял да рационализира процесите, да поеме отговорността и да свърши нещата, както трябва.
Според експерти и наблюдатели той си изпълнил намерението чрез поредица от антидемократични действия, включително прокарал конституционни промени, които му позволили да назначава министри и да предлага закони директно на парламента.
Какво знаем за Садир Джапаров?
Ветеран от бурните политически войни в Киргизстан, Джапаров дори лежи в затвора, осъден за вземане за заложник на свой служител преди няколко години, когато през 2020 г. избухва така наречената Киргизката революция. Той обаче не след дълго е освободен от затвора от своите поддръжници и бързо поема властта.
Преди това Киргизстан е уникална сред постсъветските държави в Централна Азия с относително отворения си политически живот, с енергична медийна среда и активно гражданско общество, което процъфтяваше след 2010 г., когато беше въведена парламентарната форма на управление и бяха ограничени президентските правомощия. Към днешна дата обаче Джапаров е съсредоточил толкова много власт в ръцете си, че на практика е унищожил всичко постигнато преди, твърдят експерти.
„Той промени конституцията, за да отслаби ролята на парламента, следователно да отслаби ролята на политическите партии и да наложи собствената си власт и властта на своята администрация“, обяснява Асел Дулокелдиева, експерт по Киргизстан и сътрудник в университета „Джордж Вашингтон“, в неотдавнашен епизод на подкаста Talk Eastern Europe (Да говорим за Източна Европа).
„След това той се опита да заглуши гласа на обществото. Днес обикновените граждани получават присъди за нелепи неща като просто публикуване на информация в социалните медии. Можете да получите до пет години за публикуване на безобидни новини“, предупреждава Дулокелдиева.
Инициативите на Джапаров включват промени в Закона за обществените поръчки, с които той се хвали във „Фейсбук“ през април 2022 година. С тях на държавните предприятия вече е позволено напълно да заобикалят тръжните процедури и да закупуват стоки и услуги директно от доставчици, по своя преценка. Те не трябва да обявяват публично търсене на доставчици или изпълнители, както преди. Приблизително по същото време правителството прекратява достъпа до подробна информация за публичните разходи, която преди е била предоставяна на често използвания от журналистите уебсайт „Отворен бюджет“.
Като цяло тези промени драстично намалиха обществения контрол върху държавните разходи. В резултат на това редица неправителствени организации и дори Международният валутен фонд предупредиха, че рискове за увеличаване на корупцията в Киргизстан се увеличават.
Това не притесни президента, който увеличи правомощията на държавния орган, който е под пряк негов контрол – Административната дирекция на президента.
На хартия дирекцията има тесен мандат – да осигурява „финансова, материално-техническа, транспортна, социална, рекреационна и медицинска подкрепа“ на президента, а някои от тези задачи се отнасят и за парламента, и за кабинета на министрите. При предишните президенти въпросната административна дирекция се е придържала към този тип задължения. Но при управлението на Джапаров правомощията ѝ бързо се разшириха.
Новоназначеният ръководител на дирекцията, Канибек Туманбаев, е натоварен със задачата да контролира поредица от нови амбициозни национални проекти, които имат за цел да покажат как страната се развива под управлението на Джапаров: Огромен нов президентски дворец, нова сграда на летището и удължаване на пистата в източния град Каракол, туристическа инфраструктура в националния парк и проекти за социални жилища.
По нито един от тези проекти не е обявена обществена поръчка, с изключение на летището, която обаче Джапаров по-късно отменя, заявявайки, че длъжностните лица са предложили твърде много пари за изпълнението на проектирането и строежа.
Той обяснява мотивите си в интервю за местния сайт Kabar.kg:
„През 2021 г. възложих на ръководството на летищата в страната да извърши реконструкция и обновяване на съоръженията и да възобнови вътрешните полети. Един ден реших да разбера как върви работата. Казаха ми, че е обявена обществена поръчка и че утре тя ще приключи. Като чух това, им наредих да спрат процедурата и да ми донесат представената за търга оценка. След като проверих предоставените от тях данни, се оказа, че само за реконструкцията на летището в Каракол сумата е завишена с 10 милиона долара. Веднага отменихме търга. …. Сега строим всичко сами, като сме спестили 10 млн. долара на бюджета“.
В същото време обаче Джапаров не казва кой ще прави ремонта на летището в Каракол и на каква цена.
Бакит Сатибеков, експерт по публични финанси в Киргизстан и бивш председател на Обществения съвет към Министерството на финансите, заяви, че сложен инфраструктурен проект като летището трябва да се изгражда прозрачно от опитни изпълнители, с ясна документация, достъпна за обществеността.
„Строителните работи трябва да се извършват от специализирани фирми … Освен това трябва да има публично достъпна документация – и за проекта и за отпуснатия за реализацията му бюджет“, обяснява Сатибеков.
„Съществуват проблеми с безопасността – това не е като да си построиш хамбар“, добавя Сатибеков.
Към момента Джапаров, Туманбаев и Административната дирекция на президента не са отговорили на подробните въпроси на репортерите във връзка с констатациите в разследването им. Журналистите нямат отговори и от ръководството на летището в Каракол.
