На 21 май 2024 г. поетът, вокалист, баскитарист Димитър Воев щеше да навърши 59 години. На 30 май 2024 г. вероятно щеше да отбележи с концерт 37 години от написването на „програмната“ му поема „Нова генерация завинаги“.
Това припомнят от издателство “Парадокс” и от книжарница и галерия “НБУ в Центъра”, които днес, 31 май, организират от 18.00 часа на бул. “Раковски” 191Б разговор – дискусия за осветляването на недопрочетеното наследство на Димитър Воев, известен като основател на дарк уейв групата „Нова генерация“.
Водещи на събитието ще бъдат Доротея Монова (издателство „Парадокс“) и доц. д-р Йордан Ефтимов (Департамент Нова българистика в Нов български университет).
Д-р Петър Канев ще разкаже за книгата си „Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света“, която предстои да бъде публикувана от „Парадокс“ през 2024 г., със съдействието на Национален фонд Култура.
Онова, с което Димитър Воев, е впечатлявал през краткия си живот, е, че в песните си и в поезията си е отстоявал болезнената истинност като алтернатива на лъжата; радикалната честност като алтернатива на лицемерието и на аморализма; развихреното без граници въображение като алтернатива на скудоумието; личната позиция като алтернатива на стадната, отчитат организаторите на събитието.
Те обръщат внимание, че Димитър Воев никога не се е стремял да бъде „субкултурен творец“, а е търсел колкото се може по-голяма публичност в изявите си – концерти, фестивали, интервюта, звукозапис в „Балкантон“, видеоклипове по телевизията.
В един момент обаче настъпва промяна в стремежите му към себеизява и тя е заявена на 30 май 1987 г. в програмната поема „Нова генерация завинаги“. В нея той поставя новата си цел – да влезе в културния храм, но не сам. По този повод организаторите на събитието припомнят и нейния текст:
…
,,Толкова дълго чаках,
пет, шест столетия.
Идвам с вас.
Ръцете си подайте всички!
Коленичили, прави, вървящи,
плачещи, истински, летящи.
Всички заедно да направим
един Голям,
който да влезе в културния храм.
И така, хванали заедно ръцете си,
започваме да вием
като стадо хиени,
които останаха:
Винаги!
Винаги!“
…
(Димитър Воев)
