Брюксел продължава напред с осъществяването на плановете си по въвеждането на мита от 38% на китайските електрически коли (EVs), отхвърляйки предупрежденията на германското правителство, че подобен акт ще сложи началото на скъпо струваща търговска война с Пекин. Европейската комисия е уведомила на 12 юни производителите на автомобили, че ще наложи временно допълнителни митнически ставки върху вноса на EVs от Китай от юли. Техният размер ще е 38% и ще е над съществуващите мита от 10 процента, съобава “Файненшъл таймс”.
Брюксел обяснява, че подробно разследване на веригата на остойностяване на превозните средства е показало, че тя е “силно субсидирана в китайската държава и че вносът на китайски EVs представлява заплаха от нанасянето на ясно предвидими и предстоящи вреди на индустрията на Европейския съюз”.
Заместник председателят на ЕК – Маргаритис Скинас, посочва, че комисията е “протегнала ръка” на китайските власти да “проучат възможните начини за разрешаване” на проблема. Ако не бъде намерено решение, новите мита ще влязат в сила на 4 юли.
Митническите ставки, подкрепени от Франция и Испания, ще вкарват по над 2 млрд. евро годишно в бюджета на Европейския съюз благодарение на ръста на продажбите на китайски EVs в Европа. Китай, който е най-големият търговски партньор на общността, е изнесъл електрически автомобили за 10 млрд. евро в ЕС през 2023-а, удвоявайки до 8% пазарния си дял, показва анализ на независимата компания за проучвания Rhodium Group.
Пекин предупреди, че ще предприеме ответни мерки, опитвайки се да убеди мнозинството страни членки на блока да се противопоставят на новите мита. Китайската страна вече облага с 15% европейските EVs. Германия, Швеция и Унгария декларираха, че не одобряват решението. Официални представители на ЕС пък твърдят, че Берлин е оказвал натиск върху Урсула фон дер Лайен, която се бори за втори мандат начело на ЕК, да се откаже от разследването на субсидиите.
Германският канцлер Олаф Шолц предупреди неотдавна, че “изолацията и незаконните митнически бариери…неизбежно правят всичко по-скъпо и всеки по-беден”. Интензивното лобиране от страна на правителството на Шолц обаче “не е проработило”, твърди запознато с процеса лице.
Различни митнически ставки ще важат за отделните производители. Например, колите на най-големия световен производител на електрически автомобили BYD ще се облагат със 17.4 процента. Компаниите, които сътрудничат на разследването на ЕС, но не са предвидени за индивидуални тарифи, ще се обмитяват със средно 21 процента. А онези, които не сътрудничат, ще получат максималните 38% над вече съществуващите 10 процента. Все пак, тези стойности са далеч под митата от над 100% на Съединените щати.
Допълнителните тарифи в Европа ще ударят китайските производители, включително BYD и SAIC, както и фирми като “Тесла” които имат заводи в Китай. Те ще варират в зависимст от размера на субсидиите, които Брюксел твърди, че е установил. Икономическият институт в Кил е изчислил, че допълнително обмитяване с 20% на китайските електрически коли ще намали вноса с една четвърт. Което, при внесените 500 хил. автомобили през 2023-а, отговаря на 125 хил. броя на стойност почти 4 млрд. щ. долара. “Този спад ще хбъде компенсиран до голяма степен от ръст на производството в ЕС и от по-нисък износ на EVs, което би означавало значително по-високи цени за крайния потребител”, заключават учените от Кил.
ЕК очаква Китай да увеличи до 15% дела си от пазара на електрически коли на блока през 2025 година. И твърди, че цените на внесените автомобили са с 20% по-ниски отколкото на произведените на територията на общността модели. Еврокомисар Валдис Дмбровскис, който отговаря и за търговията на ЕС, призна, че електрическите превозни средства са жизнено важни за зеления преход когато през октомври 2023-а обяви началото на разследването на китайския внос. Но допълни, че “конкуренцията трябва да е честна”. Неговият ресор е събрал доказателства, че китайските производители на EVs и техните доставчици получават субсидирани заеми, ползват данъчни отстъпки и евтина земя, твърдят запознати с материята лица.
Говорител на китайското министерство на външните работи е определил “анти-субсидийното” разследване на Брюксел кат “типичен пример за протекционизъм” и е добавил, че решението за налаане на допълнителни митнически ставки “е в нарушение на принципите на пазарната икономика и на правилата на международната търговия”. Той е казал още, че “ротекционизмът няма бъдеще” и че “откритото ътрудничество е правилният път”.
Много автомобилни производители от ЕС осъждат плана и се опасяват, че Пекин може да отговори по сходен начин и дори да блокира достъпа им до китайския пазар. Европейските марки са имали около 6% дял от продажбите на EVs през 2022-а. Германия е изнесла 216,299 коли в Китай през 2023-а – с 15% по-малко отколкото през 2022-а, а компании, между които “Мерцедес” и “Фолксваген”, имат заводи в азиатския колос. Geely – една от разследваните китайски фирми, пък е собственик на шведската “Волво”.
Шведският премиер Улф Кристерсон се присъедини към публичната опозиция на допълнителните мита на унгарския си колега Виктор Орбан и на Шолц, които ухажват китайските инвестиции в електрически коли. Тримата лидери обаче ще трябва да си осигурят подкрепата на поне още 11 правителства, за да отменят решението на Брюксел. И други държави от Централна Европа, като Чешката република и Словакия, се очаква да се включат в “съпротивителното движение”. Франция обаче, която настоя за разследването, едва ли ще се съгласи. Както и Испания – друг едър производител на коли, заявила, че ще подкрепи митата. Страните членки на ЕС ще трябва да гласуват митническите ставки преди 2 ноември. Окончателните мита по правило се налагат за срок от пет години.
