Защо гражданите да не финансират правителството?

правителството, държавни ценни книжа

Правителството може да вземе дълг на по-ниска цена и да остави печалбата от тази операция на своите граждани

По последни данни на БНБ спестяванията в банките клонят към 130 млрд. лв., което е 65.2% от брутния вътрешен продукт. Депозитите на фирмите възлизат на около 44 млрд. лв., а депозитите на домакинствата са за над 82 млрд. лева.

Тези спестявания не докарват на вложителите доходност (всъщност отрицателна, ако сметнем инфлацията от 5.4% за 2023 г. и 16.9% за 2022 г.). На сайтовете на големи кредитни институции продължават да стоят линковете към спрените от продажба срочни депозити, а при тези, при които продуктът все пак съществува, е посочено, че приложимият лихвен процент в повечето случаи е нула.

Финансисти пресметнаха, че българските домакинства губят до 300 млн. лева годишно от ниската доходност на своите спестявания. Те изчисляват, че ако 60 процента от парите се инвестират в различни фондове, акции и държавни ценни книжа, средногодишната печалба може да достигне десет процента.

Само че гражданите не го правят.

В търсене на изход от ситуацията все повече играчи на финансовия пазар, а и експерти, се застъпват за една изпробвана и работеща идея – да се отвори пазарът на български държавни ценни книжа (тоест на държавен дълг) и за обикновените граждани с по-дребни спестявания – например 1000 лв., 5000 лв., 10 000 лв. и т. н. Така правителството може да създаде реална инвестиционна алтернатива за хилядите спестители, да вземе дълг на по-ниска цена и да остави печалбата от това на собствените си хора вместо да я праща зад граница.

В България ДЦК за граждани са се продавали в края на 90-те години. От тогава Министерството на финансите не желае да отваря темата. Такава е и сегашната политика. В резултат дребните инвеститори на практика са изхвърлени от пазара на практически безрисковата инвестиционна алтернатива заради високия праг на вложението, което трябва да се направи – минимум 100 000 лева или евро, както и заради големите комисиони на посредниците.

Икономисти са “за” отваряне на пазара на ДКЦ.

“Идеята е много навременна, защото това, което се вижда в другите страни, е, че такива инструменти пораждат голям интерес в момента. Причината е, че лихвите по банковите депозити са много ниски, практически ги няма, докато лихвите по ДЦК са доста солидни”, коментира Георги Ангелов, старши икономист в “Отворено общество”.

Малко преди Коледа румънското правителство издаде бондове за близо 500 млн. евро на 14-я търг от програмата за дребни инвеститори “Фиделис”, реализирана през последните четири години чрез Букурещката фондова борса. Общата сума, която румънските граждани са вложили в правителствен дълг по програмата за цялата 2023 г., е 1.9 млрд. евро.

Преди няколко месеца и в Белгия отвориха такава програма и около 600 000 човека се бяха записали, като бондовете привлякоха 22 млрд. евро.

Според Ангелов българските граждани реално нямат достъп до инвестиции в държавни облигации, защото когато български бонд се емитира на чуждестранните пазари, трябва да се вложат минимум 100 000 евро. “Освен това – разяснява той – пазарът не е ликвиден, тоест като купиш, след това не можеш да продадеш, защото почти няма сделки с тези книжа. В Румъния, освен че държавата емитира тези книжа, тя също се съгласява да ги изкупи, когато поискаш”.

По думите му, ако и у нас се отвори пазарът за граждани, е необходимо държавата добре да помисли какъв да е матуритетът, да пусне по-краткосрочни книжа, номиналът да не е 100 000 лв. или евро, както и да реши как ще се работи – най-добре през електронна система и през пощите.

“Но някой в държавата трябва да се занимае с този въпрос. Много по-лесно е да се обадиш на дилъра в Люксембург да пусне облигации, което става от днес за утре почти и не ти трябва цялата тази организация, но пък въпросът е, че ако ще издаваш облигации при висока лихва, каквато е 4-5%, защо да не я дадеш на своите си граждани, а не на чужденците? Това си остава доход в България и подпомага местната икономика и местните граждани”, коментира Ангелов.

Отварянето на пазара на ДЦК към дребните инвеститори би било нестандартен, квазимонетарен инструмент, който рядко се използва в държавите с развити финансови пазари, но може да се окаже полезен в сегашната ситуация, смята и Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

“Нашето финансово посредничество явно не функционира достатъчно добре, защото прибира депозитите при 0% лихва, а купува ДЦК при 4% и нищо от това не отива при гражданина”, казва Богданов.

Икономистът отбелязва също така, че ако правителството се реши да направи подобна програма в страната, тя трябва да бъде без посредници, защото това би вдигнало значително трансакционните разходи и би направило инвестицията неизгодна. В чужбина комисионите са 0.15 процента. И ако в България се сложи 1% или 1.5% комисиона при 3.2% доходност например, хората няма да имат голям интерес да инвестират.

Държавата трябва да разбере, изтъква Лъчезар Богданов, че е необходимо да създаде възможности на населението да инвестира спестяванията си чрез развиването на финансовия пазар и именно такава е ролята на правителството, на Комисията за финансов надзор и на БНБ.

Междувременно стана ясно, че на 24 юни Българска народна банка ще проведе аукцион за продажбата на лихвоносни съкровищни облигации за 200 млн. лева със срочност три години.

Книжата са от отворен тип с фиксиран лихвен процент от емисия с номер BG 20 300 24 116/17.04.2024 г. с падеж 17 април 2027 г. при 3 на сто годишен лихвен процент.

Това е петият аукцион, който БНБ организира от 15 април досега. Приедишните четири са за общо 900 млн. лева.

“Гражданска квота” обаче и този път няма.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст