Докато се разиграват пазарлъците около новата власт, държавата продължава да се влачи по течението на безвремието. И това никак не е случайно, ако приемем думите на банкера философ, Атанас Буров, че “в историята влизат само тези, които не са на заплата!”
Безумиците в нашенското управление, трасиращи пътя на знайни и незнайни “инвеститори еднодневки”, е тема, която „БАНКЕРЪ“ разработва от край време. Примерите са стотици – особено по времето на голф истерията, но за съжаление… край нямат.
Такъв е случаят с екзотичното решение от времето на тройната коалиция (БСП, ДПС, НДСВ), когато тогавашният премиер Сергей Станишев изведнъж реши, държавата ударно трябва да се заеме с развитието на голфа. Жест, който
превърна спорта за милионери в нов икономически приоритет на България.
Модата скорострелно завладя градове, села и паланки и “канализира” инвеститорските мераци на знайни и незнайни бизнесмени. А взорът на повечето от тях се насочи към Балчик, където се пръкнаха няколко такива комплекса.
Един от тях – “Клиф голф холидей клуб”, който по това време се управляваше от човекът със сериозни позиции в средите на управляващите – Георги Чуклев, много бързо се справи с всички “подробности”, свързани с екологичното законодателство. Благосклонното отношение на
тогавашния министър на околната среда и водите Джевдет Чакъров
също свърши добра работа.
С нетипичната за нашенската администрация експедитивност, проектът на “Клиф голф холидей клуб” АД (бел. ред. – дружеството е регистрирано през септември 2007 г.) – за изграждане на голф селище в местността “Табията”, община Балчик, беше одобрен по всички правила и скоростно получи необходимата за това оценка за въздействие на околната среда.
Той включваше намерението на инвеститора да изгради селище върху обща площ от 963 дка със спортни голф полета, обслужващ център (хотелски комплекс и плувни басейни), спортен комплекс, атракционен комплекс, конна база и жилищна част от отделни квартали, пръснати из целия имот.
Строителната инвазия край морските ни курорти доведе в строителните фирми “Балканстрой” АД и “Бараж и Ко” ЕООД ( бел. ред – за тези дружества се знаеше, че гравитират около БСП и ДПС. ) и регистрираната в Гибралтар компания „Триаком“, която притежава най-голям дял в създаденото акционерно дружество. Така се ражда комплекс “Лайтхауз голф ризорт”, в който (за да бъде нашенското начинание в крак с новата мода)
за дизайнер е поканена една от легендите на голфа – Ян Уснам.
Резонно, този проект изисква и сериозно финансиране, което – естествено – идва от българска финансова институция. Започва и продажбата „на зелено“ на жилищата от бъдещия комплекс….
При откриването на комплекса, стана ясно, че българската инвестиция е в размер на 70 млн. евро, а в комплекса – освен игрището с 18 дупки, има един 5-звезден хотел и 5т жилищни зони с над 800 апартамента, къщи и вили.
Явно обаче сметките с този вид инвестиции очевидно не са излезли съвсем добри, защото само за няколко години финансовите резултати на дружеството стават от плачевни… по-плачевни.
За да се измъкнат сухи от блатото и да се отърват от очевидно предстоящия фалит, българските компании се “оттеглят” от начинанието. И през 2011 г. правоприемникът на “Клиф голф холидей клуб” АД – „Лайтхауз голф ризорт” АД, се събужда основно с чужди собственици от… Гибралтар. А новият голям акционер – “Баухаус проджект мениджмънт лимитид” – е регистриран “още по-нататък” – чак на Карибите. И по-специално – в Сейнт Винсент и Гренадините (т.е. Малките Антили). Само за цвят, с минимален процент акции остава “Т. Трендафилов” ЕООД , собственост на Тихомир Трендафилов.
Много скоро след тази международна рокада, лъсва истината, че е факт
срутването на един от най-амбициозните проекти по българското Черноморие,
а имотите му започват да се разпродават на безценица, тъй като финансовите искове за просрочени задължения и неизпълнени договори започват да се трупат.
Следва протяжната процедура по обявяването на дружеството в несъстоятелност, започнала още през 2011 г. завършила окончателно на 21 май 2020 година.
За синдик на фалиралата компания съдът назначава Ралица Топчиева, която по-късно е заменена с Ана Миленкова. Сега за пореден път се прави опит да бъде разпродадено имуществото на фалиралата компания, за да могат кредиторите й да получат макар и минимални компенсации за вложените от тях средства.
В края на тази седмица (на 20 юни ) синдикът е обявил за публична продажба имотите на фалиралото дружество с началната тръжна цена от 2.461 млн. лева. Става въпрос за 33 самостоятелни обекта в комплекса, от 60 до 130 кв.метра.
Цените са повече от атрактивни, защото
средната цена на апартаментите и къщите е под 450 евро за квадрат.
Дори всичко това да бъде разпродадено, дълговете на компанията едва ли ще могат да бъдат разплатени с впечатляващия дискаунт от под 20 на сто. Това става ясно от простата сметка за задълженията на дружеството, които са за милиони.
За това говори и 17-страничния списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на “Лайтхаус голф ризорт” от май 2019 г., обявен в Търговския регистър. Най-големият сред тях е
“Юробанк България” АД- с кредит от близо 7.5 млн. лв.,
отпуснат през 2008 година. А като прибавим тук и лихвите за забава, които до 2019 г. надвишават 9 млн. лева, сметката става доста солена.
Националната агенция по приходите също е вписана като сериозен кредитор. Само публичните вземания за неплатени данъци са за около 800 000 лева. Плюс неплатените осигуровки на работещите тук, които с лихвите вече надхвърлят 500 000 лева.
В този „анализ“ на натрупаните дългове влизат неразплатените договори към десетки фирми изпълнители на обекта, които ще все още чакат суми от 20 000 – 500 000 лева. Както и десетина граждани – главно жители на Дания – които очевидно не са получили обещаните апартаменти в комплекса и които са
успели да се впишат като кредитори на дружеството със суми от по 100 000 – 150 000 лева.
От тази доста мрачна „статистика“ става съвсем ясно, че активите които ще бъдат продадени, без да се знае за колко и кога поради факта, че с всеки следващ търг, имотите се обезценяват и при всеки следващ търг цената им пада със законните 20 на сто.
С думи прости, кредиторите дълго ще чакат положителни новини, още повече, когато те трябва да дойдат от Гибралтар или от Вирджинските острови, където през 2021 г. е регистрирана последната компания собственик на фалиралото дружество – „Ханап инвестмънт енд файнънс“.