Българите са гостоприемни и толерантни хора, споделя Седа Кузуджу пред “Banker Special”

Седа Кузуджу

Седа Кузуджу е представител на агенцията на ООН за бежанците в България. В интервю за “Banker Special”, което може да прочетете в последния – 74 брой, Кузуджу споделя пред Силвия Джагарова и Калоян Атанасов, че българите са гостоприемни и толерантни хора.

През своята 30-годишна кариера в Агенцията на ООН за бежанците, г-жа Седа Кузуджу ръководи операции за бърза реакция в извънредни ситуации в различни региони, включително Тунис, Мианмар, Судан и Етиопия.

Тя е служила в родната си Турция, в Регионалния офис на агенцията в Тайланд, била е старши съветник по закрилата в Регионалния офис в Китай, началник на офиса в Прешево, Сърбия, старши съветник по презаселването в Дивизията за международна закрила в централата на ООН за бежанците в Женева, и старши координатор по закрилата в Какума, Кения.

С настъпването на конфликта в Украйна, Седа Кузуджу отваря офиса на агенцията в Словакия. Преди назначението си в София, тя е старши координатор за бърза реакция в извънредни ситуации в централата на ООН за бежанците в Женева.

Публикуваме тук целия разговор, без съкращения.

Г-жо Кузуджу, какво представлява Агенцията UNHCR и кои са вашите основни цели като организация?

– UNHCR е Агенцията на ООН за бежанците и ние сме ангажирани с бежанците по целия свят. Ние сме водещата организация в света, защитаваща онези, които са принудени да бягат от конфликти и преследване и без значение от националността им. Защитаваме правата на тези хора, като им и осигуряваме достъп до хуманитарна и правна помощ, подкрепяме социалното им включване и се застъпваме за трайни решения в разселването им.

Имате почти три десетилетия стаж в UNHCR с множество международни назначения. Кои са най-сериозните предизвикателства, пред които сте се изправяли досега?

– През цялата си кариера съм се сблъсквал с различни предизвикателства, от сложни извънредни ситуации, до продължителни бежански ситуации, при които дори хората са принудени да напуснат домовете си, но остават в собствените си страни като вътрешно разселени.

Най-належащите проблеми обаче са около осигуряването на безопасността и благосъстоянието на хората, които са били принудени да бягат. Особено в началото на извънредна ситуация може да има много правни и логистични бариери и предизвикателна политическа среда.

Най-сериозното предизвикателство е да видиш момиче, момче или родител, изправен пред бруталната реалност на войната. Но надеждата идва в много форми, а бежанците са сред най-смелите хора, които съм срещала в живота си.

През 2015 г., на фона на пристигането на хиляди бежанци в Сърбия, ръководих усилията на UNHCR за реагиране при извънредни ситуации в град Прешево. Бежанци от Сирия, Афганистан и Ирак влизаха в Сърбия непрекъснато през деня и нощта, като хуманитарните организации и правителството работеха денонощно.

Не бяха налични и подходящи помещения за откриване на офис на UNHCR в Прешево. В дъжд и студ през септември използвахме една сграда за регистрация, консултиране и осигуряване на основни нужди. Осигуряването на сглобяеми офиси се оказа предизвикателство поради голямото им търсене. Наехме малка каравана, която свързахме към електрическата мрежа на бежанския транзитен център, за да служи като импровизиран офис. Това иновативно решение не само осигури функционално работно пространство, но и предложи почивка на персонала в тежки условия.

През 2021 г., като старши координатор при извънредни ситуации на агенцията в Мекеле, Етиопия, се сблъсках с безпрецедентни предизвикателства в разгара на войната. Внезапно откъснат от властите в Адис по суша, въздух и с телекомуникационни връзки, област Тиграй се изправи пред тежка изолация. В продължение на близо осем месеца минимална хуманитарна помощ, включително гориво, беше допусната в региона.

Нашата агенция и дъщерната агенция Международната организация по миграция, IOM и някои офиси имаха сателитна връзка. За интернет разчитахме на спорадично захранване от генератор. Въпреки огромния натиск, бяхме неутрални и безпристрастни, когато хиляди се събраха пред нашия офис, искайки да се свържат със семействата си. В момента на технологична зависимост бе необходимо да вземем трудни решения спрямо нашите ценности, докато предоставяме жизненоважни спешни услуги.

Какви качества трябва да притежава един професионалист от Агенцията на ООН за бежанците, за да успее в тази професия?

– Успешният професионалист в нашата област трябва да бъде отворен към света, да приема и защитава промяната, да уважава многообразието, да има културна чувствителност и силен ангажимент към правата на човека. Ефективната комуникация, дипломацията, решаването на проблеми и аналитичните умения също са от съществено значение, заедно с дълбокото разбиране на правните рамки и на хуманитарните принципи. Най-важното качество е да поддържате своята емпатия и никога да не бъдете цинични.

Вие сте в България от 2022 г. Имахте ли възможност да опознаете страната ни, харесва ли ви тук? Според Вас толерантни хора ли са българите?

– България заема специално място в сърцето ми. Имах възможността да се потопя в богатата култура, история и топлотата на хората тук. Българите демонстрираха забележителна солидарност и гостоприемство към бежанците, имат култура на толерантност и състрадание, която е наистина вдъхновяваща. Начинът, по който българите посрещнаха бежанците от Украйна от февруари 2022 г. е невероятен.

Толкова много отвориха сърцата и домовете си, дариха времето и собствеността си. Над 2.4 милиона бежанци от Украйна само преминаха през България или прекараха ограничено време, но 70 000 останаха и солидарността към тях продължава.

В България пристигат и бежанци от други страни, повечето са сирийци или афганистанци, много от тях са деца, които пътуват без родител или настойник. Трябва да гарантираме, че ги посрещаме със същото състрадание и им даваме възможност да покажат своите таланти и умения – да блестят, а не просто да оцеляват.

Имате ли неосъществена мечта или цел, която искате да постигнете на всяка цена?

– Моят стремеж през целия ми живот е да допринеса за свят, в който всеки човек, независимо от неговия произход или от обстоятелствата, може да живее с достойнство, със сигурност и с перспективи. Мултилатерализмът е незаменим, особено в хуманитарните начинания.

Бихте ли ни разказали малко повече за себе си, имате ли някакви хобита или интереси извън работата?

– Извън работата намирам радост в изследването на природата, кулинарията от различни държави и културния обмен. От детството си бях силно запалена по водните спортове, особено като играч на водна топка и майстор по гмуркане. Освен това имам страсттно влечение към литературата и изкуствата, включително музиката, които ми дават време за размисъл и вдъхновение.

Били сте на много места по света. Кои са любимите ви дестинации за посещение и защо?

– Всяка дестинация има свой собствен уникален чар и значение, но аз съм особено привлечена от места, които оценяват и развиват многобразието, насърчават социалната справедливост и прегръщат красотата на човешките връзки.

Имах привилегията да живея в Южна и Далечна Източна Азия, в Близкия изток, в Централна Африка и „Африканския рог“, в Европа, а също така прекарах кратък период в Централна Америка. Всяко от тези места има специално значение за мен не само заради уникалните си пейзажи, природа и култури, но и заради приятелствата, които създадох по пътя си.

Считам се за невероятен късметлия, че живях на няколко континента, тъй като всяка мисия е изиграла роля в оформянето на това, което съм днес.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст