На специална Олимпийска закуска в “Plate Bar & Restaurant”, на която бяха поканени олимпийците ни по природни науки, главният изпълнителен директор на Vivacom Николай Андреев обяви, че дарява на сдружението, което стои зад тях, 30 000 лева.
Малко след това Андреев връчи чека на Елена Маринова – заместник-председател на Управителния съвет на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН) и на Вълкан Горанов – негов изпълнителен директор.
Андреев подчерта, че Vivacom подкрепя олимпийските отбори по природни науки и ще продължи да го прави, защото за компанията му това е инвестиция в бъдещето на България – в нейните бъдещи велики учени, лекари, будители на обществото. Той призна, че през 2023 г. сътрудничеството на Vivacom със СООНП е било отличено от страна на Българския дарителски форум като едно от най-успешните корпоративни партньорства. Андреев добави, че от компанията му ще продължат с дългосрочния си ангажимент към СООНП и пожела още много нови медали в точните науки.

Една от големите гордости на България – трикратният златен медалист на международните олимпиади по биолоия – Петър Жотев, който се представи като вече пенсионирал се олимпиец, тъй като вече е студент в Кеймбридж, благодари на Vivacom за подкрепата и разказа как е протичала подготовката му. Разкри как се става шампион, който успява да победи 300 “магьосници” по биология от 80 държави.

Той призна, че усиленият процес започва няколко месеца преди международното състезание – на националната олимпиада, която е в няколко кръга. След тях най-добрите минават през още една допълнителна селекция в Биологическия факултет на Софийския университет. После – през лятната ваканция избраните от най-добрите ученици слушат лекции и правят опити в Биологическия.
Петър Жотев отдаде дължимото както на своите учители, които са го запалили по биологията още на ранен етап в училище, така и на ръководителя на националния ни отбор – проф. Албена Йорданова. Призна, че международната олимпиада по биология изисква много по-големи познания от тези, които получаваш в училище, защото повечето от задачите са логически, а и има експериментален кръг, в който се правят опити и се предлагат и творчески интерпретации на резултатите.
На въпрос на водещата на “Олимпийската закуска” – журналистката Ива Дойчинова – какво са му дали медалите, Петър Жотев, без да се замисли, отговори, че това е увереност да преследва мечтите си. Това го мотивирало да организира дарителска кампания, благодарение на която – с помощта на цялото общество – той успял да покрие разходите си по следването в Кеймбрдиж.
В рамките на представянето на олимпийците стана ясно, че Петър не е единствен – само през последната година България е спечелила 90 медала в най-различни световни състезания по природни науки и така се нарежда в първата тройка в света.

Елена Маринова цитира английския физик Исак Нютон с известната му фраза: “Ако съм виждал по-надалеч, то е било, защото съм бил стъпил на раменете на гиганти” и разказа как от 20 години е сериен съосновател на олимпиади, включително и на най-новата – за изкуствен интелект, която ще се проведе от 9 до 15 август в Бургас.
Маринова поздрави всички олимпийци на закуската, подчертавайки, че много от “пенсионираните” помагат на настоящите състезатели. Обясни, че не присъстват отборите по математика и по химия, тъй като в момента усилено се подготвят за нови състезания.
Заместник-председателката на Управителния съвет на СООПН изброи много от постиженията си в професионален план, подчертавайки, че се гордее с това, че е много амбициозен човек, отдаден на каузите си и влагащ много труд в тях, но когато започнала да наблюдава работата на българските олимпийски отбори видяла, че там има друго ниво на амбиция, на отдаденост и труд, много по-високо от нейното. Ето защо тя обясни, че освен държавата, която помага не малко на българските национални отбори по точни науки и на Vivacom, тя се обръща и към потенциални нови дарители, които да помогнат за каузата – България да продължава да се гордее с децата си.
Вълкан Горанов обясни накратко четирите етапа, през които минава всеки, който става олимпийски шампион по точни науки.

За да подкрепят думите му, от първо лице говореха и шампионите. За първия етап – любопитството – говори Баян Гечев – медалист по астрофизика и физика.
“Като бях малък, само питах разни неща. Но имах въпроси, на които и непосредственото ми обкръжение нямаше отговор, въпреки че родителите ми са учители. Тогава си казах, някой ден ще стана умен като тати и тогава ще мога сам да си отговоря на въпросите. Това ми се превърна във фикс идея”, започна разказа си Баян Гечев.
После призна, че в 7 клас очаквал да научи всичко от астрофизиката, но не останал разочарован и заради това постъпил в Софийската математическа гимназия. Там научил, че има школи и състезания и започнал стъпка по стъпка да се доближава до отговора на въпросите си.
Баян се вълнува не толкова от големите въпроси – как е възникнала Вселената и има ли живот извън нея, но от по-малки, които не са по-малко интересни.
Разказа как още когато бил в 6 клас – в учебника по “Човек и природа” била изписана формулата за спирачен път. За първи път виждал подобно нещо и бил силно впечатлен от нейната универсалност – от това, че е валидна, без значение дали пътят е асфалтов или някакъв друг.
Тогава усетил колко вълнуващо се разплитат нишките на знанието и че дори и застарелите хора, които само ги интересува да си гледат турското сериалче, биха могли да се запалят, ако имат интерес да научат нещо повече.
“Пожелавам им го”, завърши Баян и за да амбицира “застарелите”, вметна някак между другото: “Едно време имаше едно предаване “Приказки за физиката”, а сега “Ергенът”…

За втория етап – откриването на призванието – говори Борис Михов – бронзов медалист по информатика. Преди това Вълкан Горанов припомни, че до 6 клас предметите по предметите по природни науки са общи и в 7 клас се разделят. Тогава и се появява учителят – човекът, който мотивира и запалва интереса на учениците и те започват да ходят на олимпиади и да се състезават. Това е онзи важен етап от живота им, когато бъдещите олимпийци започват да търсят време не за да правят нещо друго, а за да учат допълнително.
Борис Михов започва своята история с това, че при него нещата станали много случайно – разхождал се един ден в пети клас, спрял го един учител и го попитал – искаш ли да посещаваш лятна школа по информатика? После призна, че е второ поколение олимпиец и че родителите му разяснили, че пътят към успеха на големите състезания развива лични качества като умение да се справяш в критични ситуации. Да, той много се радвал на красотата на информатиката, осъзнавайки, че всяка буквичка в кода, който е измислил и си е лично негово творение, работи. Но после – осъзнал предизвикателството – да трябва за ограничено време, за ограничен брой задачи да приложиш наученото в много по-спокойна обстановка.
Накрая Борис благодари на учителите си, защото именно заради тях той и учениците като него могат да правят това, което най-много обичат.

За третия етап – подготовката – говори Крум Александров – златен медалист по химия.
Преди това Вълкан Горанов многократно повтори, че успехите на олимпийците се дължат на 99% труд и 1% талант и това е факт, който никой не оспова. Той обясни и че за да стигнат до разширения отбор на България по съответната наука, учениците участват в национални олимпиади от 8 клас. Чак в 10 клас при отлични резултати могат да се насочат към разширения национален отбор, където с тях работят професори от университетите и от институтите на БАН. Към най-добрите учители се присъединява и малка, но много сплотена армия от “пенсионирани” олимпийци. Нивото е много над училищното, като при финалната подготовка на отделните национални отбори те се затварят с ръководителите си за една, две седмици в определени бази, където от сутрин до вечер, а понякога и до среднощ решават задачи и правят експерименти.
Крум Александров, който днес продължава обучението си в България – в Химическия факултет- разказа, че е започнал подготовката си за международната олимпиада от лятото на 7 клас, когато бил много вдъхновен от тогавашните ни олимпийци по химия.
Искал да стане като тях и дори да подобри техните успехи. Започнал целенасочено да се подготвя, като имал много добра учителка по химия, помогнала на много олимпийци – Калинка Бенова.
Всеки ден поне по 6 часа решавал задачи, четял учебници и се опитвал сам да стига до решенията. За разтоварване правел макети на самолети и редял кубчето на Рубик. Тези негови хобита му помагали да се отпусне – да не усеща постоянното напрежение заради мисълта, че трябва да бъдеш по-добър от другите, за да ги надскочиш.

Накрая – за четвъртия етап – самото участие на олимпиадата – говори Лора Лукманова – златен медалист от астрономия.
Тя разказа, че за нея една от основните мотивации да участва в международните олимпиади, е обстоятелството, че се посещават различни държави и се опознават различни култури. Призна, че миналата година, когато трябвало да избира дали иска да участва на олимпиада в Индонезия или в Полша, избрала европейската държава, защото там се състезавали над 50 отбора.
Така с едни гледали метеорния поток Персеиди, с други – играели на предизвикателства, а с трети – пеели всяка вечер. На друга олимпиада – в Китай – участвали само девет отбора. Но и там било вълнуващо – състезателите имали възможност да се опознаят по-добре и да си дадат сметка, че онова, което ги прави различни, е че са успели да си запазят изумлението от науката от детските години и не само това – успели си да го надскочат и най-важното – да го запазят и до днес.