Гласуването на предсрочни избори за Националното събрание (долната камара на парламента) започна във Франция. Избирателните секции отвориха в 8:00 ч. местно време (9:00 ч. българско време), а право на глас имат 49.3 млн. французи. Особеност на тези избори беше изключително кратката (по-малко от три седмици) предизборна кампания, която съвпадна с активния период на подготовка за Олимпийските игри, започващи в Париж на 26 юли.
Борбата за 577 места се води от центристката президентска коалиция, дясната Национален сбор и левия Нов народен фронт.
За да бъде избран на първи тур, кандидатът трябва да получи подкрепата на повече от половината от избирателите в своя район. Кандидатите, които получат най-малко 12.5% от гласовете на първия тур, могат да бъдат допуснати до участие във втория тур на 7 юли, чийто победител ще бъде този, който получи най-голяма подкрепа.
Предсрочни избори
Предсрочни избори бяха свикани от френския президент Еманюел Макрон на 9 юни на фона на голямото поражение за президентската коалиция на изборите за Европейски парламент. Тогава Националният сбор получи над 31% от гласовете, а президентската партия остана на второто място с 14.6 процента.
С провеждането на предсрочни избори за Народно събрание френският лидер се надява да разшири политическата база на управляващия лагер, за да осигури надеждна подкрепа за своята политика сред законодателите.
Резултатите от последните проучвания на общественото мнение обаче не показват, че поддръжниците на Макрон са успели да укрепят позициите си. Президентската коалиция, според проучване, може да се окаже на трето място, губейки както от десните, така и от левите съперници. Засега Националния сбор води класацията с голяма разлика. Новият народен фронт изостава от десните си конкуренти, но и значително изпреварва правителствения лагер.
Според политически анализатори, рейтингът на поддръжниците на Макрон е повлиян от недоволството на французите от състоянието на икономиката и високата инфлация. Пенсионната реформа, проведена през 2023 г., също стана непопулярна. Повишаването на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години не срещна разбиране сред населението и предизвика масови протести на синдикатите.
Отказът на Париж да изостави червените линии в украинския конфликт, по-специално плановете да изпрати френски войници в Украйна и да прехвърли ракети в Киев, също не се подкрепя от всички.
Сблъсък на лидери
Трите политически сили, които се качиха на подиума във Франция след изборите за Европейски парламент, станаха основни претенденти за 577 места в Народното събрание.
Центристите, както и на изборите за Европейски парламент, се обединиха около президента. Водач на листата е премиерът на Франция – 35-годишният Габриел Атал.
Десният фланг е окупиран от Националния сбор, воден от 28-годишния председател на партията Джордан Бардела. Неговата кандидатура за премиерския пост, ако десните успеят, вече е предложена от ръководителя на партийната парламентарна фракция Марин льо Пен.
Левият фланг е представен от съюз от леви сили, наречен Нов народен фронт. Тази коалиция обедини партията “Непокорна Франция”, основана от Жан-Люк Меланшон, социалистите, водени от Оливие Форе, Комунистическата партия на Фабиен Русел и природозащитниците, водени от Марин Тонделие.
Лидерите на тези три блока могат да претендират за премиерския пост.
Според конституцията ръководителят на правителството се назначава от президента, чието политическо бъдеще не се влияе от дневния ред на тези избори. Преди това Макрон, който не може да се кандидатира за трети мандат, многократно е заявявал, че ще остане на поста до изтичането на мандата му през 2027 година.
Традицията предполага лидерът на партията, получила мнозинство от мандати, да бъде назначен за ръководител на кабинета след изборите. Във Франция вече е имало периоди на съжителство на политическия Олимп на президент и премиер, представляващи различни партии. По-специално това беше случаят по време на президентството на голиста Жак Ширак, който назначи социалиста Лионел Жоспен за министър-председател. Това сътрудничество продължи пет години (от 1997 до 2002 г.).
Независимо от това,
президентът също има възможност да състави техническо правителство, състоящо се от експерти,
ако никоя партия не получи мнозинство в долната камара. Тази възможност по-специално беше посочена от телевизионния канал TF1, като се отбелязва, че никога не е имало подобни прецеденти в историята на Петата република. Това обаче е напълно приемливо от правна гледна точка.
Както отбелязва телевизионният канал, предимството на техническото правителство е, че е по-лесно за министрите, които не са обвързани с политически насоки, да постигат консенсус при приемането на закони. В Италия, припомня TF1, техническият кабинет беше формиран няколко пъти, например при Марио Драги (от 2021 до 2022 г.).
Проблемът за разделението на властите
На 27 юни по телевизионния канал France 2 Джордан Бардела каза, че ако бъде назначен за министър-председател, френският президент няма да може да изпрати войски в Украйна.
На свой ред Льо Пен в интервю за Le Telegramme изрази мнение, че „титлата върховен главнокомандващ“, която носи френският президент, „е почетна“, тъй като министър-председателят е този, който контролира хазната.
Тя обясни, че Бардела няма намерение да търси поводи за кавга с президента, а ще постави червени линии и държавният глава няма да може да изпрати френски войници в Украйна противно на позицията на премиера.
Изборите ще се проведат при засилени мерки за сигурност. В тази връзка министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен даде инструкции на префектите да мобилизират полицейските сили.
Резултатите от първия тур на гласуването ще бъдат обобщени след затваряне на избирателните секции в 20:00 часа (21:00 часа българско време). Френският избирателен кодекс поставя строга забрана за публикуване на екзитполове или всякакви други прогнози преди края на гласуването. Нарушаването на тази забрана подлежи на глоба до 75 хиляди евро.
(по материали от чуждестранния печат)
