За никого не е тайна, че от години живеем в държава със спорно правораздаване. А, че най-подходящият момент за подобна игра с правото e времето на безконтролното управление, това отдавна не е тайна за никого. Ето защо решението на 5-членен състав на Върховния административен съд (ВАС), с което безскрупулно бе обслужен „нечий“ инвеститорски интерес, а „Корал“ стана зона за свободно и безконтролно строителство, даже не предизвика дори иронични усмивки.
В унисон с казаното от партия „Зелено движение“ дойде информацията , че Върховният административен съд е отменил заповедта на Министерството на околната среда и водите от за защитена местност „Залив Корал“ , „обслужвайки интересите на фирми свързани с туризма“, се казва в съобщението на организацията. Става дума за заповедта екс министъра на околната среда и водите Борислав Сандов заповед (№ РД-598), с която на 7 юли 2022 г. той обяви
създаването на защитена зона „Залив Корал“.
Точно на противоположното мнение бяха магистратите от 3-членния състав на ВАС, които отхвърлиха жалбите на две фирми – „Кортекс Трейдинг“ АД и „Фантазия 5″ ООД, на община Царево и на Национална асоциация „Българско черноморие“ срещу заповедта на Сандов. Но, както „БАНКЕРЪ“ прогнозира още на 8 септември 2022 г. в публикацията си „Върховните съдии оставиха Залива “Корал” защитена местност“ , едва ли мераците на тогавашния кмет на Царево Георги Лапчев и обгрижваните от него инвеститори ще оставят каруцата си в калта и няма да направят необходимото, за да „поправят“ грешката на тричленния състав, който отхвърли претенциите на жалещите заповедта на Сандов.
Докладчик по делото е била Анелия Ананиева, която бе първоначално командирована във Върховния административен съд от предходния му председател – Георги Колев, съобщават зелените. И допълват историята , с това че тя „печели“ конкурс за титуляр по-малко от година по-късно, тъй като те масово се печелят от съдии, които вече са командировани във ВАС. И акцентират върху още една любопитна подробност , че „същата съдия Ананиева е била докладчик и по делото за т. нар. „Вълксарай“…
Тук е моментът да припомним, че защитената местност „Залив Корал” щеше да стане…
едва третата морска защитена територия у нас
след резерват „Калиакра” (1941 г.) и „Пясъчна банка Кокетрайс” (2001 година).
В границите на 1320 декара трябваше се опазват местообитания на редки представители на селдови и есетрови риби и трите вида китоподобни.
В границата на защитената местност се забраняваще навлизането на моторни и моторно – ветроходни плавателни средства, освен при бедствия, извънредни ситуации и провеждане на аварийни, контролни и спасителни дейности през цялата година, както и и за нуждите на риболова през периода от 1 октомври до 1 март.
И малко по-подробно –
заповедта забраняваше използването на дънни, тралиращи и драгиращи средства
(включително бийм трал), депониране на драгажни маси, изхвърляне на отпадни води от плавателни съдове, изграждане и поставяне на изкуствени подводни рифове или водни атракциони, изхвърляне на канализационни и/или отпадъчни води от сушата и заустване на канализации, изхвърляне и/или изпускане на нефтопродукти и други отпадъци.
Оспорващите заповедта на екс министър Сандов
са софийските дружества „Кортекс Трейдинг“ АД, управлявано от Иван Колев, мажоритарна собственост на Иван Тодоров (според информационната система „Дакси“ той е собственик и съсобственик на двадесетина дружества с интереси по Южното Черноморие) и „Фантазия 5“ ООД , управлявано от Вержиния Илиева, която е и съсобственик на дружеството заедно с Елица Пашалиева.
Тези компании , които са обслужвани
от едно и също адвокатско дружество – „Бакалова и Дамянов“
на адвокат Валентина Бакалова, са обосновали правния си интерес с извършвана туристическа дейност в региона на територия, граничеща със защитената местност, като въведените забрани непосредствено засягали бизнеса им и щели да влошат качеството на предлаганите от тях ваканционни услуги. На практика „Фантазия 5” е наемател на плажа „Къмпинг юг”, а „Кортекс трейдинг” – собственик на хотел „Морско конче” в къмпинг „Юг”.
Както казва екозащитникът и съпредседател на „Зелено движение“ Тома Белев, „Да искаш от закон, приет през 1998 г., да има разпоредби, уреждащи връзки с кодекс, приет през 2006 г., е нелогично. Ако съдът счита, че има проблем в прилагането на двата закона, е длъжен да поиска тълкувателно решение на колегията на ВАС, а не да дописва законите. Неразбираемо е защо петчленката дописва Административнопроцесуалния кодекс, като в неговия член 2 е записано, че Кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго“. Още повече, че за обявяването на защитените територии има специален ред в Закона за защитените територии, който е спазен.
Въпреки това „петчленката“ на ВАС в състав – Таня Вачева, Илиана Славовска, Анелия Ананиева, Юлия Тодорова и Станимир Христов, решават че „независимо от това, че предвиденото в чл. 33 и сл. ЗЗТ производство е особено, то това не изключва приложението на общите правила, регламентирани в АПК за издаване на общ административен акт, доколкото няма специална уредба в ЗЗТ“.
А Министерството на околната среда и водите е
осъдено да заплати съдебни разходи на жалбоподателите
в размер на почти 8 000 лева.
Тук е моментът да припомним, че местността “Корал” беше включена в защитена зона още през лятото на 2021 г. от тогавашното служебно правителство заедно с плажовете Карадере, Пашадере и Иракли. Целта на тогавашното решение на Министерския съвет беше „осигуряване на пълна защита на крайбрежни местообитания от урбанизация, застрояване и фрагментиране”.
Съдът връща преписката на министъра, за да продължи с процедурата спрямо указанията:
– да включи в преписката като хартиени разпечатки научни данни, известни на цяла Европа (защитената местност е част от защитена зона за природните местообитания от „Натура 2000“, за която в множество национални и европейски бази данни има публична информация),
– заповедта на комисията да бъде подписана от министър, а не от директор на Районната инспекция по околна среда и води,
– проектозаповедта да бъде поместена на ведомствения сайт за срок от 30, а не 14 дни.
Според зелените,
решението на съда е пореден фарс,
целящ унищожаването на защитените природни територии заради частни и корпоративни интереси. То доказва колко голяма вреда за обществото нанася нереформираната съдебна система.
„Считаме, че в българската съдебна система липсват гаранции и предпоставки за ефективен и справедлив съдебен процес“, посочват от организацията.
Като се има в предвид, колко „главоболия“ на заинтересованите да бетонират нашето Черноморие създаде тази заповед, не е лошо да припомним и още нещо –
първата атака срещу нея дойде от печално известния екс кмет на Царево
Георги Лапчев, чието име постоянно се свързваше с какви ли не скандали на тема „Строителство в защитени зони по крайбрежието“. А в в стремежа си да свали „врага“ още с първия изстрел, той дори тръгна да убеждава съда, че заповедта на Сандев била противоконституционна.
Както си му е редът, още при публичните обсъждания по темата, бяха впрегнати достатъчно клакьори, които яростно захванаха да оспорват намерението за създаването на защитената територия, без никой да чуе аргументите, че ангажиментите ни като държава, присъединила се към Конвенцията за биологично разнообразие ( „Коалиция за висока амбиция за природата и хората“) на 2 март 2022 г., не са просто лист хартия.
Тоест – каквото и да си пишем и приказваме,
до 2030 г. България е длъжна да фиксира своите 30% защитени морски зони
и 10% строго защитени морски зони.
За капак, „бетонджиите“ и техните ятаци в изпълнителната и законодателната власт още по това време направиха така, че в продължение на цял месец въпросната заповед не бе обнародвана в „Държавен вестник“ и на практика не влезе в сила веднага. И, както още тогава „БАНКЕРЪ“ посочи, откъдето и да го погледнем този „инцидент“, друго,
освен престъпление по служба и корупция, май нямаше как да открием.
А днес се оказва, че и върховните магистрати не ги е еня кой знае колко за международните ангажименти, които е поела страната ни. Още повече, когато тези интереси „бъркат“ сметките на изявените инвеститори край брега на морето. И после – що държавата ни отдавна била разграден двор, в който трева не никне дори и никой да не стъпи в него…
