Европейският съюз обмисля амбициозен план за изпращане на центрове за данни в космоса. Тази новаторска идея цели да се справи с нарастващото търсене на изчислителни мощности и съхранение на данни, както и да се избегнат някои от ограниченията на наземните центрове за данни.
Изкуственият интелект, машинното обучение и други технологии, които изразходват много енергия, карат търсенето на енергия в световен мащаб да се покачва стремително. С увеличаващия се брой технологични компании, които въвеждат софтуер за изкуствен интелект, и с различни индустрии, които включват тези технологии в ежедневните си дейности, глобалното търсене на енергия расте без признаци на забавяване.
В същото време правителствата по целия свят настояват за преминаване от изкопаеми горива към възобновяеми алтернативи, насърчавайки хората и компаниите да намалят потреблението си на енергия и да намалят въглеродните емисии.
Нарастващото търсене на енергия за захранване на технологии като изкуствения интелект е в противоречие с глобалния зелен преход. Това означава, че изследователите сега търсят алтернативни начини за устойчиво захранване на тези технологии.
Тъй като изкуственият интелект става все по-популярен, а технологичните компании работят бързо за неговото усъвършенстване, пазарът на AI се очаква да достигне почти 2 трилиона долара до 2030 г. Това означава, че световният пазар на модулни центрове за данни се очаква да нарасне до 81,2 милиарда долара до 2030 г. спрямо 25,8 милиарда долара в момента. Общото глобално потребление на електроенергия от центровете за данни се очаква да достигне до 1000 теравата-часа до 2026 г., което е равно на търсенето на електроенергия в Япония. Това се дължи до голяма степен на факта, че центровете за данни с изкуствен интелект изискват около три пъти повече енергия от конвенционалните центрове за данни.
Технологичните компании търсят начини за устойчиво захранване на своите операции, като инвестират сериозно в зелена енергия за захранване на центрове за данни. Например, през 2023 г. Microsoft обяви, че ще инвестира в ядрената енергия, за да подкрепи амбициите си в областта на изкуствения интелект.
Експертите по енергетика обаче се притесняват, че зелената енергия, използвана за захранване на центрове за данни, може да намали възобновяемата енергия, налична за потребителите и други индустрии, което ни принуждава да разчитаме на енергия от изкопаеми горива за много по-дълго време.
Това накара правителствата и частните компании да инвестират в изследвания и разработки на алтернативни енергийни проекти. ЕС в момента финансира изследването ASCEND на стойност 2,1 милиона долара, оценяващо потенциала за изпращане на центрове за данни в космоса, за да се намали енергийната тежест. 16-месечното проучване “Advanced Space Cloud for European Net zero emission and Data sovereignty” (Разпределен облак в Космоса за европейска нетна нулева емисия и суверенитет на данните) оценява възможността за извеждане на центрове за данни в орбита. Проектът се ръководи от Thales Alenia Space за Европейската комисия. Дамян Дюместие, ръководителят на проекта, обяснява: “Идеята е да се премахне част от енергийното търсене за центрове за данни и да се изпратят те в космоса, за да се възползваме от безкрайната енергия, която е слънчевата енергия.”
Проектът ASCEND оценява потенциала за изпращане на центрове за данни в космоса на орбитална височина от 1400 км, което е около три пъти повече от тази на Международната космическа станция. Целта на ASCEND е да изпрати 13 модула за космически центрове за данни до 2036 г., с капацитет от 10 MW. Всеки модул ще бъде с размери около 6300 квадратни метра и ще може да помещава собствен център за данни. За да се намали натоварването на енергийния сектор, ASCEND има за цел да изведе 1300 модула до средата на века, за да постигне капацитет от 1 GW.
Oчаква се въздействие върху околната среда от използването на този метод за захранване на центрове за данни. Изследователите установяват, че намаляването на въглеродните емисии ще изисква разработването на нов тип ракета, която произвежда около 10 пъти по-малко емисии от настоящите варианти. В проучването участват 12 компании, а ArianeGroup в момента разработва нови технологии за носители, за да направи това възможно. Целта им е да представят първата екологична ракета до 2035 г.
Въпреки че космическите центрове за данни биха имали достъп до по-високи нива на слънчева енергия, без да се налага да се справят с прекъсвания на електрозахранването заради метеорологични условия, има опасения относно количеството гориво за ракети, необходимо за поддържането на конструкцията в орбита. Център за данни с мощност 1 MW може да изисква около 280 000 кг гориво годишно, за да се поддържа на ниска орбита, което би струвало около 140 милиона долара през 2030 г. Критиците смятат, че поради високите разходи е малко вероятно това решение да се използва широкомащабно и би могло да се приложи само за специфични ключови услуги, като военни/охранителни системи, излъчване и телекомуникации.
Въпреки това, проучването за осъществимост показа обещаващи резултати. Кристоф Валорг, главен технологичен директор в Thales Alenia Space, заяви: “Резултатите от проучването ASCEND потвърждават, че разполагането на центрове за данни в космоса може да трансформира европейския цифров пейзаж, предлагайки по-екологично и суверенно решение за хостване и обработка на данни. Горди сме, че допринасяме за инициатива, подкрепяща целите на Европа за нулеви емисии и засилваща нейното технологично лидерство.”
Независимо дали ще видим търговското разгръщане на космически центрове за данни през този век, прогресът в космическия сектор показва, че по-големите изследвания и разработки в алтернативните енергийни операции могат да играят огромна роля в зеления преход. Докато ЕС търси решения в небето, други компании, като Microsoft, изследват потенциала за подводни центрове за данни. Това показва, че е само въпрос на време да започнем да добиваме енергия от слабо проучени места.
Четете още на : Изкуственият интелект (AI) вече създава хаос в глобалните енергийни системи.
