Американският президент Доналд Тръмп обяви на 2 април дългоочаквания си план за реципрочни мита, според който ще бъдат обмитявани произведените от 180 държави стоки, внасяни в Съединените щати, но с различни проценти. Минималната ставка е 10%, а за близо 60 страни стойностите са в пъти по-високи, за да компенсират големите търговски дисбаланси с Вашингтон. Максималните 50% са за френската територия Сен Пиер и Микелон.
Митата са изчислени на базата на размера на ставките, с които всяка държава облага вноса на американски стоки. Белият дом е взел предвид не само преките налози на американските артикули, но и „непаричните бариери и други форми на измама“, по думите на Тръмп.
„От години усърдно трудещите се американски граждани са принудени да стоят отстрани докато другите държави стават богати и могъщи, мнозинството от тях – за наша сметка“, каза президентът по време на събитието за обявяване на реципрочните мита в Розовата градина на Белия дом. И допълни: „Сега е наш ред да преуспяваме“.
Тези мерки са драматична ескалация на търговската война на Тръмп, която рискува ответни действия на засегнатите държави и качва разходите на бизнеса и на домакинствата. Американският лидер използва митата като инструмент за възстановяване на мощта на Съединените щати, за съживяване на местната промишленост и за получаване на геополитически отстъпки, противно на действащия от десетилетия консенсус, че по-ниските търговски бариери помагат за укрепването на междудържавните отношения и за предотвратяването на конфликти. По оценка на икономисти, краткосрочният резултат от тези действия ще е по-високи цени в САЩ и по-нисък растеж и дори рецесия, включително за много страни.
Екип от икономисти на международната рейтингова агенция Fitch Ratings е изчислила, че ефективната ставка, с която се облага вноса в САЩ, оценяван на 3 трлн. щ. долара годишно, ще скочи съществено по време на администрацията на Тръмп: от 2.4% през 2024-а на 22 процента. За последен път такава стойност е имало през 1910 година.
Азия е най-силно засегната от новите мита.
Класацията оглавява Китай с 34% реципрочна ставка извън вече въведените 20% на целия внос от обвинения във „валутни манипулации и търговски бариери азиатски колос“, което качва на 54% митническата тежест. Като се прибави и налога от 25% на стоманата и алуминия, обхватът на мярката се разширява до импортни артикули в размер на почти 150 млрд. щ. долара.
Тръмп подписа и изпълнителна заповед, затваряща вратичките, използвани за безмитно транспортиране на пратки с ниски стойности от Китай. Те ще бъдат обмитявани или с 30% от стойността им или с 25 щ. долара на артикул, които на 1 юни ще се удвоят до 50 долара. Този акт е мотивиран като поредна фаза в битката с незаконния приток на синтетични наркотици на американска земя.
Освен неприятеля Пекин, Вашингтон ужили сериозно и верни съзюзници: Япония – с 24% реципрочна митническа ставка, Южна Корея – с 25%, и Тайван – с 32 процента. Трите азиатски държави имат силно развити промишлени производства, като японският и южнокорейският автомобилни сектори и тайванските полупроводници. Обвинението на Тръмп към Тайпе пък е че е „взел всички американски компютърни чипове и полупроводници“.
Митническата ставка за Индия е 26 процента.
Сред другите сериозно засегнати азиатски нации са производителите на текстил като Камбоджа и Виетнам, обложени, съответно с 46% и 49% реципрочни мита. Коментарът на стопанина на Белия дом за тях е: „Страхотни хора, те ме обичат, аз ги обичам, проблемът е, че те ни таксуват с 90 процента“.
Европа, с някои изключения, е с по-щадящи реципрочни мита.
За Европейския съюз митническата ставка е 20%, за Швейцария – 31%, за Великобритания – само 10 процента.
На Балканите реципрочното мито за Косово е 10%, но за Сърбия е цели 37 процента.
В Африка най-потърпевша е Лесото с 50% мито на вноса й в Съединените щати.
Южноафриканската държава изнася за Америка основно текстил и диаманти, като приходите от амиракнския експорт пълнят 10% от БВП. Това означава, че новите мита на Тръмп ще засегнат изключително тежко малката планинска нация.
В момента Лесото се ползва с освободен от данъци достъп до Съединените щати за някои стоки като облекла, по силата на споразумение между Африка и Вашингтон. През март американският президент си навлече гнева на правителството на Лето с изявлението си, че никой дори не е чувал за страната.
Русия, Беларус, Куба и Северна Корея не са в списъка от реципрочни мита на Белия дом.
Официален представител на щатската администрация е коментирал за американското списание „Нюзуик“, че Русия няма да бъде облагана, защото търговският обмен между двете държави е „нулев“ в резултат на американските санкции срещу Москва заради войната в Украйна.
Според официални правителствени данни на САЩ обаче руският внос в страната е бил за 3 млрд. щ. долара през 2024-а срещу американски износ за Русия за 526 млн. долара, което означава дефицит по американската търговска сметка за миналата година и противоречи на твърденията на Тръмп, че иска да използва митата, за да коригира търговските дисбаланси на Америка.
Украйна пък ще бъде обложена с 10% реципрочна митническа ставка.
Новите реципрочни на Белия дом предизвикаха поредните масови разпродажби на финансовите пазари.
Борсовите индекси потънаха, а доходността на десетгодишните американски облигации се понижи до най-ниското си равнище за последните повече от пет месеца.
Щатският долар падна до почти 1.10 за едно евро в обедната търговия на 3 април, докато японската йена – едно от традиционните спасителни убежища при кризи, поскъпна до грубо 147 йени за един долар.
