Експертите на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) все още търсят архивни документи, за да могат да променят статута на читалището „Александър Стамболийски“ в Славовица в паметник на културата и така да възпрепястват неговото разрушаване.
Община Септември още през 2019 г. е изпратила писмо до Министерството на културата с искане читалището „Александър Стамболийски“ да получи статут на паметник на културата. През юни 2019 г. тя получава отговор, че запитването й е препратено по компетентност и оттогава експертите на НИНКН изготвят оценката за качествата на читалището.
Това стана ясно от отговора на министъра на културата Найден Тодоров на питане на депутата от „Възраждане“ – Стоян Таслаков. Народният представител обърна внимание, че Славовица е родното място на Александър Стамболийски, който освен виден земеделски лидер е бил и министър-председател на България. Читалището е по-голямо от строените по негово време – в него има зала с 500 седящи места и вътрешен балкон. Освен това сградата е с часовникова кула.
Найден Тодоров уточни, че експертите от НИНКН вече са получили информация от община Септември, но проучват и други източници – предстои да влязат в контакт с местни културни институти и архиви, които могат да предоставят допълнителна информация за сградата.
След като необходимата информация бъде набавена, ще бъде извършен и оглед на място. След това ще се премине към следващия етап – от НИНКН ще отправят предложение към министъра на културата тяхното становище да бъде разгледано от Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности. След като този съвет одобри предложението на експертите от НИНКН, министърът на културата ще издаде заповед за обявяване на читалището за паметник на културата.
Според експертите на НИНКН тази процедура може да бъде завършена за няколко месеца.
Министър Тодоров призна, че има забавяне в работата на експертитет от НИНКН и ги оправда с голямата им натовареност.
В НИНКН само 8 експерти се занимават с промяната на статута на даден обект, като до преди няколко години те са били само трима души. През изминалата 2023 г. въпросните 8 експерти е трябвало да разгледат 200 предложения за промяна на статут на паметници на културата, като реално физически те могат да разгледат и дадат становище по около 70 предложения на година.
Тодоров припомни, че някога в НИНКН са работили 3000 експерти, а сега те са само 57 души и отговарят за 40 000 паметника. Той се похвали, че на 3 юли техният щат е бил увеличен с допълнителни 17 бройки, но сега предстои нов проблем – намиране на пари за заплати.
Служебният министър уточни, че според разчети на специалисти, за да може НИНКН да си върши работата, са необходими 139 души на щат не само в София, но и в големите градове.
За целта той призова депутатите да променят нормативната уредба така, че НИНКН да има регионални структури в Пловдив, във Велико Търново, в Бургас и във Варна.
„Вярвам, че с помощта на българския парламент можем да създадем условия нашето културно наследство да се превърне в източник за национална гордост“, завърши министър Найден Тодоров изказването си.
