Французите избраха най-скъпия вариант на управление след като класираха на първо място левия алианс „Нов народен фронт“ (NFP) на втория кръг на изборите на 7 юли. Което предизвика нова вълна от безпокойство сред инвеститорите заради увеличените правителствени разходи, заложени в предизборната програма на политическата сила. При това точно когато Европейският съюз вече взема мерки за ограничаване на бюджетните дефицити и публичните задължения на страните членки и след като Европейската комисия постави Франция в специална процедура за прекомерен дефицит.
Да припомним, че анализатори от Институт Монтен са пресметнали, че заявките на „Нов народен фронт“ ще изискват почти 95 млрд. евро допълнителни средства годишно, ако бъдат изпълнени. Програмата на крайнодесните от „Национален сбор“ на Марин Льо Пен струва около 48 млрд. евро, а партията на президента Еманюел Макрон и приятели залага на допълнителни разходи от близо 15 млрд. евро. При това, тези оценки акцентират върху данъчните и пенсионните предложения на всяка група и не включват всяка позиция от платформите им.
В интерес на истината, дали ще има ляв премиер все още не е ясно, доколкото нито една от партиите, вкарали депутати в долната камара на парламента няма работещо мнозинство. Което означава правителство на малцинството на NFP или формиране на широка, тромава коалиция. Този резултат се дължи на усилията на левите и на центристите на Макрон да блокират достъпа на Льо Пен до властта, които отново се увенчаха с успех, но този път не в полза на президента. Левите са спечелили 182 места (при изисквани 289 за пълен контрол), управляващият алианс – 168, а „Национален сбор“ – 143, по данни на Министерството на вътрешните работи, публикувани от „Монд“.
Така емоционалното решение на Макрон да свика извънредни парламентарни избори след като Льо Пен вкара двойно повече свои привърженици в Европейския парламент, се превърна в удар срещу него и вкара в безтегловност второто по големина стопанство на еврозоната, вещаеща период на политическа нестабилност седмици преди началото на Олимпиадата в Париж. Фрагментираният парламент се очаква да отслаби позициите на Франция в ЕС и на други терени и ще усложни изпълнението на националната рамка.
Главният инвестиционен директор на „АБН АМРО инвестмънт сълушънс“ Кристоф Буше очаква „известни колебания през идните дни, седмици и дори месеци“. Което налага „да се държат пазарите под око“. Неговата компания смята да стои настрана заради огромния френски публичен дълг и объркани финанси.
Анализатори прогнозират, че спредът между доходността на френските и германските облигации ще се разширява през следващите седмици, а нарастващият риск от дълговия профил на страната ще държи под натиск еврото. Не липсват и стратези, които предполагат, че сред период на първоначална слабост пазарите ще свикнат със сценария на раздробен парламент.
Оттук нататък международните инвеститори очакват да видят състава на бъдещия кабинет, който може дори да е от технократи за охлаждане на страстите. Защото люшкането на французите от крайнодясно до крайноляво само в рамките на седмица показва, че те търсят решения от двата полюса, което не е идеалният изход.
Пазарни експерти смятат, че в центъра на вниманието ще са акциите на френските банки, защото левите предлагат да се повишат задължителните капиталови буфери и изискванията към трансакциите, а освен това възнамеряват да повишат данъците за богатите, на дивидентите и на обратните изкупувания на акции.
Не липсват и оптимисти, които оценяват резултата от изборите като добър за пазарите, защото те засега премахват рисковете, свързани с „Национален сбор“, а от друга страна – липсата на абсолютно мнозинство за NFP няма да позволи на блока да изпълни обещания дневен ред. А и второто място на алианса на Макрон означава, че той може да формира широка коалиция, която да успокои пазарните играчи.
