XVII Европейско първенство по футбол завършва в неделя със сблъсък на финала в Берлин между испанци и британци, т.е. най-яркият и интересен отбор с отбор, който не е така ярък и интересен, но вече преживял толкова много, че поредното чудо в изпълнението му изглежда без особено значение за никого и няма да ви изненада. Анализаторите го определят като един от най-непредсказуемите финали. А поговорката казва: Най-доброто е враг на доброто.
Срещата е от 22 часа българско време на „Олимпиащадион„ (Olympiastadion) в Берлин. Той е и вторият по големина в страната след „Сигнал Идуна Парк“ в Дортмунд и е официалният стадион на клуба „Херта“ (Берлин) от германската Бундеслига. Игрището е с размери 105 х 68 метра, а капацитетът му е за 74 475 зрители. Срещата ще бъде ръководена от френския рефер Франсоа Летексие.
В Берлин няма вълнение в навечерието на финала на Европейското първенство по футбол
след отпадането на германския национален отбор, а интересът сред местните жители към турнира е забележимо намалял.
Английските и испанските фенове са призовани да върнат атмосферата на футболен фестивал в Берлин в неделя. Около 50 000 души се очаква да пътуват от Англия за финала, въпреки че една трета от тях нямат билети за мача. Ще има четири пъти по-малко фенове от Испания, но те планират да подкрепят ярко отбора – по-специално да организират колоритен парад преди мача.
Преди този финал е смешно да си помислим как два отбора, строго погледнато принадлежащи към една и съща ценова категория, една и съща ниша – нишата за каймака на футболния свят, елита на елита – могат да се различават един от друг по отношение всичко останало. Повечето от онези, които ще бъдат на трибуните на стадиона в Берлин в неделя вечерта, вероятно помнят в детайли последните големи испански успехи. Изминаха малко повече от десет години от тях. Победите на Световното първенство 2010 г., и на Европейските първенства 2008 г. и 2012-а. Помним Шави, Андрес Иниеста, Карлес Пуйол, Икер Касияс, Фернандо Торес и техния стил на игра, който изглеждаше като истинско откровение за известно време. След това изведнъж всички се отегчиха и в крайна сметка отстъпи на сегашния, по-остър и по-решителен.
Последният – и всъщност единственият, английски успех за почти цялата, публика на финала, е предимно кадри от кинохрониката, мит, почти изтрит от безпощадното време. Решаващият мач на Световното първенство през 1966 г. на „Уембли“ срещу германците. Боби Чарлтън, Боби Мур, Гордън Банкс. Хеттрик за Джеф Хърст и световна титла за Англия.
Финалът в Берлин ще бъде 28-ият сблъсък между Англия и Испания.
Британците имат малко повече победи – тринадесет срещу десет, но никога не са се срещали на толкова високо ниво. Между другото, те можеха да се срещнат преди три години, на предишното Европейско първенство, но тогава италианците се намесиха в случая. На полуфиналите те нокаутираха испанците след изпълнение на дузпи. А във финала, проведен на лондонския стадион „Уембли“, „адзурите“ нанесоха много болезнено поражение на британците на собствения им терен.
Сега ситуацията, разбира се, е различна. И теренът е неутрален, и статутът на английския съперник все още е много специален. През всички предходни три седмици всички буквално крещяха, че испанският отбор е по-достоен за злато от останалите.
Шест победи в шест мача,
само един от които – четвъртфиналът срещу отлично подготвените за първенството домакини, дойде след продължения. Освен тях бяха победени хървати, италианци и французи – чудесна селекция от жертви. Играта е стилна. Полуфиналът срещу отбора на Франция само добави ярки цветове към образа на испанците.
Оказва се, че те изобщо не се смущават от бързо допуснат гол. Оказва се, че със защита, пострадала от дисквалификации, в която левият фланг, борещ се с Килиан Мбапе, трябваше да бъде покрит от 38-годишния Хесус Навас, иберииците могат да бъдат много силни в защита. А на финала и Робин Льо Норман, и Дани Карвахал ще се завърнат в титулярния състав. Оказва се, че Ламин Ямал, който влезе във финала не като 16-годишен, а като 17-годишен играч след рождения си ден в събота, е способен да бележи голове с магически удари, не по-лоши от тези на Лионел Меси. Оказва се, че след като са създали резерв, испанците, ако е необходимо, могат да включат добрата стара „тики-така“, която им осигури господството в края на предходното и последното десетилетие, и почти да задушат противника с него цялото второ полувреме.
Испания има вече три победи на европейско първенство – през 1964 г., 2008 г. и 2012-а.
И отборът на Англия, ако имаше нещо, което наистина ни впечатли, беше неговият характер.
И трите победи в плейофите бяха волеви. Със словаците – в продълженията, с швейцарците – след изпълнение и дузпи, с нидрландците – в редовното време, но точно на финала, минути преди последния съдийски сигнал. От една страна е впечатляващо, от друга – не можеш вечно да ходиш по такова въже, без един ден да паднеш от него.
се включва в атаки, а ефективността на подаванията е просто фантастична: от 138 изпълнени на турнира , само пет бяха неточни.
Днес, според експертите на „Фонбет“,
испанците имат по-голям шанс да спечелят турнира – коефициентът за крайната им победа е 1.70,
а коефициентът за победа на англичаните е 2.17. Специалистите също смятат, че мачът няма да остане без голове – коефициентите за такъв изход са 1.14 срещу 5.60.
В началото на турнира – на 14 юни, петте най-големи фаворити на Европейското първенство според анализаторското бюро Opta включваха отборите на Англия (19.9%), Франция (19.1%), Германия (12.4%), Испания (9.6%) и Португалия (9.2%). Шансовете на европейските шампиони – Италия, да защитят титлата си се оценяваха на 5 процента.
