Google (“Гугъл”) е монополизирал незаконно пазара за търсене на данни и инфорация чрез ексклузивни сделки, реши на 5 август американски съд. Така администрацията на Джо Байдън спечели първото си значимо дело срещу технологичен гигант за последните повече от две десетилетия. Поделението на компанията майка Alphabet е платило 26 млрд. щ. долара през 2021-а, за да направи тъсачката си опция по подразбиране за смартфони и мрежови браузъри и така е блокирало ефикасно пазарния успех на всеки друг конкурент, постанови съдия Амит Мехта във Вашингтон в решението си, обосновано на 286 страници.
Монополизирайки разпространението на телефони и браузъри, “Гугъл” е получил възможност да повишава системно цените на онлайн рекламите без всякакви последствия и значими конкурентни ограничения, посочва Мехта. Технологичният гигант има 89.2% дял от пазара за общи услуги за търсене и 94.9% за мобилните устройства.
Делото, заведено от американския антитръстов регулатор, обвинява “Гугъл” за незаконен монопол върху онлайн-търсенето и свързаните с него реклами. Правителството твърди, че компанията е платила на “Епъл”, “Самсунг електроникс” и на други фирми от сектора милиарди долари през последните десетилетия за преференциална позиция на смартфоните и мрежомите браузъри. Тази позиция по подразбиране е позволила на “Гугъл” да изгради най-използваната търсачка в света и е донесла над 300 млрд. щ. долара годишен приход, основно – от реклами.
Цените на акциите на Alphabet паднаха с почти 4.5%, след съдебното решение и приключиха борсовата си сесия в Ню Йорк на 5 август с котировка от 159.25 щ. долара всяка. Фирмените книжа на “Епъл”, който, в зависимост от присъденото обезщетение по иска може да загуби милиарди от вноските на “Гугъл”, осигуряващи му първостепенна позиция в айфоните, загубиха 4.8% и затвориха на 209.27 щ. долара парчето.
“Победата срещу “Гугъл” е историческа за американците”, коментира главният прокурор на САЩ – Мерик Гарланд. И допълни, че “нито една компания, независимо колко е голяма или влиятелна, не е над закона” и че “Министерството на правосъдието ще продължи да прилага безкомпромисно антитръстовите закони”.
“Гугъл” обяви, че планира да обжалва решението и “до приключването на процеса ще продължи да насочва усилията си към създаването на продукти, които хората смятат за полезни и за лесни за използване”.
Съдия Мехта е насрочил изслушване през септември, на което да се обсъди кога ще има отделен процес за начина, по който “Гугъл” трябва да удовлетвори ищеца. Американското Министерство на правосъдието все още не е казало какви промени ще търси.
Една от възможностите е да поиска отделяне на бизнеса за търсене на Alphabet от другите продукти като Android или Chrome, ако разпореди съдът. Това би било най-голямото принудително разцепване на щатска компания от 1984-а насам когато беше “демонтирана” AT&T.
Съдиите могат да решат също да не прибягват до цялостно отделяне и да предпочетат да отменят само ексклузивните сделки за търсене. Друга възможност е да поискат от “Гугъл” да лицензира индекса си на търсене, с други думи – данните, които използва, за да постигне резултатите от процеса.
Щатският антитръстов регулатор е завел отделен съдебен иск срещу “Гугъл” за монополизиране на технологията, използвана за покупка, продажба и обслужване на показаните реклами онлайн. По този казус, който ще се гледа през септември във федералния съд на Вирджиния, правителството иска да принуди компанията да продаде някои от технологичните си рекламни продукти.
По оценка на експерти от финансовия бранш, съдебното решение от 5 август сгъстява облаците от правна и регулаторна несигурност, струпващи се над гиганта.
За Уилиам Ковачич – председател на Федералната търговска комисия в администрацията на Джордж Буш и преподавател по антитръстово право в университета “Джордж Вашингтон”, решението на Мехта е “основателно и балансирано”, защото не приема всичките правителствени аргументи, което вероятно ще помогне при обжалванията. Ковачич смята, че анализът на съдията за пазара на реклами може да затрудни Белия дом когато започне второто дело срещу “Гугъл”. Но допълва, че присъдата ще помогна за други антитръстови случаи, по които предстоят процеси срещу “Епъл”, “Амазон” и “Мета платформс”.
