Днес в Локарно се открива 77-ият Международен филмов фестивал, който ще представи разнообразие от премиерни филми, както и ретроспективи, проекти, лекции и майсторски класове – общо 450 сесии.
Фестивалът в Локарно е най-голямото европейско филмово събитие на лятото. Той е роден малко след Втората световна война и е само с три месеца по-млад от Кан. За разлика от пищния, бляскав филмов фестивал на Френската Ривиера, фестивалът в швейцарския кантон Тичино от самото начало се превърна в проява на свободно, нецензурирано творчество. Наричан е Меката на независимото кино, дом на някои от най-смелите, авангардни, непочтителни и иновативни форми на филмовото изкуство.
Много големи филмови творци получиха признание тук и спечелиха първите си фестивални награди –
Микеланджело Антониони, Джафар Панахи, Лав Диас. От руснаците – Глеб Панфилов, Алексей Герман, Александър Сокуров. Веднъж Андрей Тарковски дойде тук като член на журито. Филмови звезди също са гостували на фестивала – от Марлене Дитрих до Ален Делон, но за разлика от други големи фестивали няма йерархия и червеният килим не е запазен за VIP персони. Достъпът е отворен за всички – професионалисти от филмовата индустрия, студенти режисьори (някои от чиито филми се състезават в отделен конкурс „Леопардите на утрешния ден“) и публика, която идва от цяла Швейцария и чужбина.
Всяка вечер в продължение на единадесет дни общо 8000 души се събират на Пиаца Гранде,
най-голямото открито кино в Европа, за да гледат филмови премиери под звездите на огромен екран (26 на 14 метра). Тази година
фестивалът ще бъде открит с прожекция на филма „Падането на короната” на режисьора Джанлука Йодиче
на уникалния площад. Неговите герои – крал Луи XVI и Мария Антоанета – са показани в последния етап от живота си, когато са затворени и очакват процеса, който ще реши съдбата им. Руските филмови компании Russian World Vision и Must See Magic Film, които също ще разпространяват „Падането на короната“ в Русия, участваха в продукцията на този филм, както и на онзи, който откри миналогодишния фестивал в Кан – френският „Жана Дю Бари: Фаворитката на краля“ с Джони Деп и Майуен льо Беско в главните роли.
Според режисьора на „Падането на короната”, филмът има по-скоро метафизични, отколкото исторически амбиции. Неговият сюжет е личният апокалипсис на благородни герои, изгонени от блясъка на Версай и затворени в мрачен парижки замък. Сред продуцентите на този проект е Паоло Сорентино, а актьорите, изпълняващи ролята на кралската двойка Гийом Кане и Мелани Лоран, ще бъдат отличени с наградата Campari за изключителни постижения в киното в Локарно. Другите две награди за успешна кариера ще отидат при режисьорите Алфонсо Куарон и Джейн Кемпиън.
Основната надпревара включва 17 филма от Европа, Азия и Африка.
Присъствието на два конкурентни филма от Литва наведнъж изглежда като географска изненада. Най-известният човек от кино гилдията може да се счита кореецът Хонг Сан Су (Hong Sang-soo), който отдавна е вписан в историята на фестивала. През 2015 г. той получи главната награда „Златен леопард“ в Локарно. Хонг Сан Су прави по два филма годишно и напоследък най-често ги представя на Берлинале. Но най-новият му филм – „Край потока“, бележи завръщането на емблематичния кореец в Локарно.
Първото му издание е през 1946 г., провежда се всеки август.
Голямата награда, чието парично изражение е 90 хил. швейцарски франка (поделяни по равно между режисьора и продуцента), е за най-добър филм в международната конкурсна програма е „Златен леопард“ (връчва се от 1968 г., преди това наградата е носила името „Златна платноходка“). Вторият филм от класацията в същата програма се награждава със специално отличие на журито (наричано още Награда на Аскона и Лозоне), с парично изражение от 30 хил. швейцарски франка за режисьора и продуцента на произведението. Раздават се още три „Леопард“-а съответно на най-добър режисьор, най-добра актриса и най-добър актьор отново в рамките на международната конкурсна програма.
Официален партньор на фестивала е цифровото кино XDC.
Лока̀рно (на италиански: Locarno) е курортен град в Югоизточна Швейцария, в южното подножие на Швейцарските Алпи, и е главен административен център на едноименния окръг Локарно.
Градът е разположен на северния бряг на езерото Лаго Маджоре около устието на река Маджа на около 20 км от границата с Италия. Официалният език на Локарно е италиански.
Лаго Маджоре (Lago Maggiore, Lago Verbano) е второто по големина езеро в Италия (региони Ломбардия и Пиемонт) след Гарда и третото по големина в Швейцария (Кантон Тичино) след Женевското и Боденското езеро.
Освен с това, че е домакин на Международния филмов фестивал в Локарно, който се провежда всяка година през август и включва прожекции на открито на главния площад – Пиаца Гранде, Локарно е известно и като голям балнеологичен курорт. Градът има железопътна гара и летище.
