- Прогноза за близо 10% ръст на цените на жилищата за тази година, сравним с този от 2023 г. и постепенно успокояване
- България ще е близо до изпълнение на критериите за еврозоната към края на годината
Анализирайки последните данни на Националния статистически институт, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната.
През първото тримесечие на 2024 г. цените на жилищата нараснаха с 16% спрямо същия период на миналата година. Или, далеч по-бързо от общата инфлация в страната и от осреднения ръст на цените на жилищата в ЕС, който бе 1.3 на сто. Ускорено се увеличиха цените както на новите, така и на съществуващите жилища, съответно с по 19.3% и 14.1 на сто.
Устойчивото увеличение на средната работна заплата (+17.8% за първото тримесечие), надхвърлящо ръста и на инфлацията, и на цените на жилищата, окуражи търсенето на имоти. Благодарение на спестяванията си, които носят много ниска лихва, и на достъпните ипотечни кредити, все повече хора решиха да инвестират в собствено жилище. Това води до повишаване на цените.
„Тези процеси идват у нас с известно закъснение. Така по-рано с ръста на инфлацията драстично се ускориха цените на жилищата в еврозоната. За да се справи с тези проблеми, ЕЦБ въведе рестриктивна парична политика и повиши лихвените проценти. В резултат, инфлацията в еврозоната се забави, а цените на жилищата в някои страни регистрираха спадове“, разясни главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
„Поради тясното обвързване на националната икономика с еврозоната, тези процеси се пренесоха у нас. БНБ частично ги подкрепи, тъй като във валутен борд не може да провежда монетарна политика. И наистина, под влияние на тенденцията в еврозоната, инфлацията в страната осезаемо забави темпа си. От друга страна, проинфлационната фискална политика и свръхликвидният банков сектор подкрепиха цените на жилищата в страната. Страхът от възможна нова инфлационна вълна, ограничените инвестиционни алтернативи, националната психология, фаворизираща притежаването на жилище, и концентрацията на населението в големите градове допълнително подхранват тази тенденция“, добави д-р Калчев.
Нарастването на заплатите в комбинация с политическата нестабилност създава ограничения за конкурентноспособността на икономиката. На този фон е логично ръстът на заплатите да се забави. Оттук, и поради забавянето на общата инфлация, се очаква ръстът в цените на жилищата също постепенно да се успокои, както това се случи в еврозоната. Поради тези причини за 2024 г. експертите на ОББ очакват средно нарастване до 9.9%, колкото беше миналата година.
Българската индустрия отбеляза 6.3% спад през май (спрямо май миналата година). Това е пореден месец на свиване на индустриалната продукция след големия ръст от 2022 година. От друга страна, за пореден месец строителният сектор реализира увеличение (4.5% за май), движено от публични проекти, докато сградното строителство се задържа около нулата.
„Вследствие от развитието на икономиката и несигурната политическа ситуация общият индикатор за бизнес климата отбеляза лек спад – от 25.4% през април на 24.5% през май. По браншове се наблюдава по-слаб песимизъм в търговията на дребно и строителството и по-силен при услугите и индустрията“, коментира още д-р Емил Калчев.
През юни потребителската инфлация нарасна на 2.5% (спрямо юни миналата година) при 2.3% за май, а хармонизираната и базисната инфлация (без храни и горива) се срещнаха на 2.8 процента. Възможно е много леко ускорение на инфлацията през някои от летните месеци, последвано от продължаващо забавяне наесен. Към края на годината анализаторите на ОББ смятат, че е възможно България да изпълни критерия за ценова стабилност за влизане в еврозоната.
